/КРОСС/Емилия Иванова е директор на Националната търговско-банкова гимназия, която миналата година отпразнува 100-годишен юбилей. Пред "Стандарт" тя коментира проблемите в професионалните гимназии и перспективите пред техните възпитаници.

- Г-жо Иванова, на дискусията на "Стандарт" и БАН за образованието споделихте, че за 5 г. от професионалните гимназии са се "стопили" около 40 000 ученици. На какво според Вас се дължи отливът?

- Основният проблем не е свързан толкова с демографията, колкото с това, че в обществото не се говори достатъчно за това колко е ценно професионалното образование. За съжаление, работодателите са направили така, че изключително много длъжности да бъдат обвързани задължително с висше образование. Например за касиер в банка търсят човек, който да е завършил нашето училище, но освен това да има и висше образование, което според мен е излишно. Ние от 2 г. не приемаме в специалност "Митническа и данъчна администрация". Тя е много хубава, но в митниците законът изисква да се назначават на работа само висшисти. Това до голяма степен обезсмисля тази специалност. Говоря за нашето професионално направление, но мисля, че и в другите това е много сериозен проблем. Напоследък, когато говорим за професионално образование, споменаваме само негативни явления. Обикновено се говори, макар и недостатъчно, за успехи на ученици в общообразователни предмети. Ние сме едно от малкото училища, които участват в световни бизнессъстезания, Вие сте писали много пъти за нас. Но има и състезания в други области - на техниката например. Хубаво е да бъдат популяризирани нещата, ставащи в професионалните училища. Друг проблем, който доведе до спада в интереса към професионалното образование, е това, че много родители ориентират децата си към продължаване на образованието в чужбина. За тях е много по-лесно да завършат профилирано училище, да научат добре някакъв чужд език, да заминат за чужбина и повече да не се върнат в България. Мисля, че и самите родители подценяват образованието на децата си. Сякаш гледат да им е по-лесно. Професионалните училища са тежки училища - в учебния им план има 1832 часа професионална подготовка.

- Много ли е, ако го сравним с профилираните?

- Тези 1832 часа съществуват и там, но като форма на ЗИП. Но има още един сериозен проблем, който е свързан със свидетелствата за професионална квалификация, издавани от центровете за професионално обучение. При нас има 1832 часа, а там - 960. Несъпоставими са, а вземат същата професия. И, за съжаление, там се пренасочват повече средства по проекти и програми, отколкото в училищата.

- На учениците в професионалните гимназии е по-трудно и защото те не учат последните години общообразователни предмети, а държат матура...

- Повечето от общообразователите предмети в професионалните гимназии приключват в 10 клас. В 11 клас остават много малък брой предмети, а в 12-ти - само първият чужд език, български и математика. И за децата наистина е много трудно да се ориентират. Освен че матурите са трудни за тях, защото нямат достатъчния брой часове, за да покрият цялото учебно съдържание, те се подготвят и за още два тежки държавни изпита, равнопоставени на зрелостните - теория и практика на професията. Веднъж получават по-малко общообразователна подготовка, но са задължени да се явят на матура, а втори път- имат повече изпити.

- Какво е решението според Вас?

- Дори и в действащите закони биха могли да се включат текстове, които да дават възможност като втора матура да бъде включена средноаритметичната оценка от теория и практика на професията. И дори тогава пак ще бъдат в по-неизгодна ситуация.

- Много се говори за въвеждане на дуалното обучение. На какво мнение сте Вие, приложимо ли е навсякъде?

- Не мисля, че навсякъде е приложимо. Още през 2004 г. бяхме в командировка в Германия с голяма група директори и ни запознаха с дуалното обучение. То е възможно в една страна, в която е твърдо регламентирано участието на работодателите.

Тук не знаем кой би се ангажирал с това. Като първа крачка в дуалното обучение аз виждам проекта за ученически и студентски практики. Наистина се оказа много удачен от гледна точка на нашето училище. Всички ученици от 11 и 12 клас вече са преминали през такова практическо обучение от 240 часа. Интересно е за децата, те получават и стипендия в рамките на 300 лева. Заинтересовани са и работодателите, защото също получават известно финансиране. Но да се тръгне формално и масово към дуално обучение според мен ще бъде голяма грешка.

- Може ли в такъв случай да се окаже, че съществуват гимназии за определени професии, а няма такъв бизнес?

- Твърде е възможно. Но затова трябва да се помисли и за оптимизация на списъка на професиите и специалностите. Ако го погледнем, ще видим, че разпределението на паралелките в държавния план-прием е страшно неравномерно. Например в специалността "Банково дело" тази година са приети 27 паралелки в цялата държава, "Застрахователно и осигурително дело" - 7, във "Финансова отчетност" - 2. В "Митническа и данъчна администрация" са приети 15, а вече Ви казах каква е ситуацията там. Те няма да си намерят работа по специалността. В "Бизнес услуги" е приета една паралелка - има ли смисъл да съществува като отделна специалност? В техническите специалности има много голямо намаление на броя ученици, които се обучават. Там има както страшно атрактивни специалности, така и такива, по които изобщо няма приети ученици, и те са много. В "Електрообзавеждане на подемна и асансьорна техника" има две паралелки в цялата държава, а виждаме каква е ситуацията, съвсем скоро имаше тежък инцидент с асансьор с човешки жертви. Мисля, че трябва да се окрупнят специалностите, защото ние не можем да осигурим професионално обучение за конкретно работно място.

- Част от Вашите ученици отиват във висши училища в същата специалност, където често им се налага да изучават вече учени неща...

- Това е проблем на връзката между средното и висшето образование. Ние не можем да го решим сами. Нашето училище има договори с Нов български университет и Висшето училище по застраховане и финанси. Те признават някои от предметите, които са учени задълбочено от нашите ученици, а там се изучават от хора, които нямат никакво икономическо образование. Така учениците ни спестяват три семестъра в бакалавърска степен. Но държавните висши училища биха се затруднили да направят подобно признаване, защото това означава да направят два потока - единия за хора без никаква професионална подготовка, а друг - за тези, които са подготвени. УНСС например би се затруднил изключително много. А може би въпросът е свързан с пари, защото за всеки студент, както и за всеки ученик, вузовете и училищата получават някакво финансиране. И ние, и те сме заинтересовани да имаме по-голям брой ученици или студенти за по-дълъг период от време. Затова финансирането и на училищата, и на университетите, не трябва да бъде на калпак. Трябва поне 50% от парите да се дават за качество на образованието.

- Водите ли статистика колко от Вашите ученици заминават да следват навън?

- Около 40%. За тази учебна година до момента от випуск 265 ученици съм подписала повече от 50 академични справки за кандидатстване, а те имат още време да подават документи. Повечето избират специалности в областта на икономиката. Имаме студенти във Великобритания, Дания, Холандия, Норвегия, Италия, Испания, САЩ. Иначе всички наши ученици продължават в университет.

Източник: "Стандарт"