/КРОСС/Резултатите от посещението на президента Владимир Путин в Белград свидетелстват за неприемането от значителна част от европейската общественост на антируските фобии н Брюксел и Вашингтон.

И работата не е само в историческите традиции на плодотворно взаимодействие на Русия със същата Сърбия и нейните съседи по региона на Централна и Източна Европа, но и в конкретните мащабни проекти, предлагани от Москва не нейните партньори. САЩ и ръководството на ЕС са раздразнени, коментира срещата Пьотър Искендеров в Гласът на Русия. 

„Санкционната война", натрапена на Русия от ръководството на ЕС и стоящите зад него САЩ, карат много сериозно да се замислят за адекватността на брюкселските структури. Моментът, избран от тях за конфронтация с Русия, не може да се нарече удачен.
Падането за пореден път на световните пазари свидетелства за нова спирала на икономическата криза. „Инвеститорите са обезпокоени от ситуацията в Европа и влошаването на нейните икономически показатели", констатира експертът на американската компания Greenwood Capital Associates LLC Уолтър Тод.
В същото време МВФ влоши прогнозите за световната икономика, а ръководителите на Федералната резервна система на САЩ признаха, че това може негативно да се отрази на темповете на ръста на американския БВП.
И на такъв фон ръководството на САЩ и ЕС в ултимативен тон искат от европейските страни фактически да скъсат търговско-икономическите връзки с Русия и да се откажат от реализирането на взаимноизгодни проекти, в това число в енергийната сфера. Трябва ли да се учудваме на растящата опозиция срещу подобни планове?
Американски експерти и публицисти бият тревога, посочвайки „опозиционерите". Ето показателен абзац от статия на известния политолог Джексън Дил във вестник The Washington Post: «Премиерът на Унгария Виктор Орбан заявил, че примерът на действия на Путин в Русия е достоен за подражание, премиерът на Словакия Роберт Фицо сравнил възможното разполагане на войски на НАТО в своята страна със „съветското нахлуване през 1968 година", същото направили и чешките власти. Тези страни също се изказали против антируските санкции".

Всички тези държави са членки на НАТО, с ужас напомня авторът на статията.

Действително, можем да се съгласим с мистър Дил в това, че, както той пише, „много страни на НАТО започнаха постепенно да се склоняват към Москва". Но трябва ли да се учудваме от това? Та нали самите западни експерти признават икономическата и политическата несъстоятелност на антируския курс на Запада. Както пише лондонският вестник The Financial Times, западните ръководители едва ли осъзнават, до каква степен изглежда на Москва придвижването на НАТО в източно направление". Освен това, продължава изданието, ЕС „изпраща аналогични провокационни сигнали с програмата „Източно партньорство".

Подобни действия на Запада обективно създават в Европа нови линии на разделяне е карат европейците да правят избор, за който те не са готови, и какъвто те не искат. Този избор се натрапва и на страните от Централна и Източна Европа, които не само не са виновни за сегашната финансово-икономическа криза в ЕС, но обратното, за разлика от старите членки в ЕС, първоначално провеждаха по-балансирана икономическа политика, напомни за „Гласът на Русия" експертът от Института за икономика на Русия Вячеслав Сенчаков:
- Източноевропейските страни, в частност, провеждаха по-сдържана кредитно-финансова политика. От друга страна, не може да се говори, че те в създалата се ситуация са способни да действат напълно самостоятелно, тъй като са членки на ЕС.

В неотдавнашното си изказване в националния парламент, новият премиер на Полша Ева Копач заяви за необходимостта за полското външнополитическо ведомство незабавно да преразгледа своята политика. Тя подчерта, че е загрижена от „изолацията на Полша" в ЕС, причина за което може да бъде формулирането на "нереалистични цели" в Украйна. Но Варшава в това не е сама. С формирането на „нереалистични цели" по отношение на Украйна и Русия първоначално се заеха преди всичко Вашингтон и Брюксел. Оттук произтичат и множащите се проблеми в Европейския съюз.

Източник: Гласът на Русия