/КРОСС/ Българите да стават донори, без да бъдат питани роднините им, ако пациентът не е отказал приживе органите му да продължат нечий чужд живот след трансплантация. По този начин ще се увеличат донорските ситуации и ще има повече спасени хора, заяви д-р Станимир Хасърджиев - председател на Националната пациентска организация.

Според него новоизбраните народни представители трябва да направят такава поправка в здравното законодателство, за да не се пропускат донорски ситуации, пише в."Монитор".

Докато обаче това бъде направено, е необходимо да бъдат обучени повече психолози, които да разговарят с близките на изпадналите в мозъчна смърт. Сега, в повечето случаи, с нелеката задача да ги убедят да предоставят органите на своя покоен роднина се пада на координаторите по донорство в болниците, които са лекари.

Към момента по отношение на донорството
действа т. нар. система на информираното съгласие.
Това означава, че всеки, който не е вписал отказ от донорство на предпоследна, 33-та страница, в здравноосигурителната си книжка, се счита за потенциален дарител на органи и тъкани посмъртно, ако те са годни и за тях има подходящ реципиент.

Въпреки че в нормативните документи не е записано изискване на съгласието от близките, това се прави, от една страна, по етични съображения, а от друга - за да не се водят впоследствие дела срещу болницата и лекарите, поясниха юристи.

2759 човека са изразили такова несъгласие към 7 октомври, показва регистърът на Изпълнителната агенция по трансплантациите.

От Българската асоциация за закрила на пациентите настояват донорството да се стимулира, като на роднините на донори се осигури безплатно погребение, социални грижи за възрастни родители, загубили детето си, или пък на сираците и овдовелите да се отпуска парична помощ.