Външните министри на ЕС приеха стратегия за борба с тероризма в Сирия и Ирак
Секция: ПОЛИТИКА
20 Октомври 2014 19:12
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Външните министри на ЕС приеха стратегия за борба с тероризма в Сирия и Ирак

/КРОСС/ Министърът на външните работи Даниел Митов взе участие редовното заседание на Съвет „Външни работи", което се проведе днес в Люксембург. Първите дипломати на страните-членки обсъдиха заплахата от групировката „Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) и други терористични групировки, действащи на територията на Ирак и Сирия. Съветът изрази подкрепа за усилията на международната коалиция от над 60 държави да се справи с ИДИЛ, като подчерта, че военният отговор е само част от решението на проблема. Съветът прие стратегия за борба с тероризма в Сирия и Ирак, която включва и мерки за борба с чуждите бойци. Външните министри одобриха нови ограничителни мерки спрямо лица и образувания, свързани със режима на Башар Асад, както и забрана за износ на самолетно гориво, което се използва от авиацията на неговия режим за поголовни атаки срещу гражданското население. В приетите от Съвета заключения бе потвърден ангажиментът на ЕС да продължи да оказва помощ на всички съседни на Сирия и Ирак държави за справяне с бежанския поток.
Министрите на 28-те обсъдиха още ситуацията в Украйна и приветстваха постигнатите от Контактната група споразумения в Минск от 5 и 19 септември 2014 г. Посочена бе необходимостта всички страни да изпълнят поетите ангажименти, като бе подчертана ключовата роля на Русия в тази посока. Потвърдена бе подкрепата за наблюдателната мисия на ОССЕ за възстановяване на пълния и ефективен контрол на Украйна върху границите на страната. Общо бе мнението за важността от провеждане на 26 октомври 2014 г. на честни и демократични избори на територията на цяла Украйна. Външните министри приветстваха посредническите усилия на Европейската комисия за постигане на споразумение между Русия и Украйна по газовите доставки, което ще способства и за гарантирането на енергийната сигурност на ЕС. Одобрен бе и оперативният план за мисията на ЕС за подпомагане на реформите в сектора на гражданската сигурност в страната.
Друга тема от дневния ред на днешното заседание бяха предизвикателствата, които поставя разрастването на епидемията Ебола. В дискусията участваха комисар Кристалина Георгиева и комисарят по здравеопазване Тонио Борг. Министрите се обединиха около необходимостта от засилване на международното сътрудничество и предоставяне на допълнителна логистична и финансова помощ на ООН, както и на подкрепа за държавите и неправителствените организации, ангажирани пряко в борбата срещу болестта в засегнатите държави. Съветът подчерта необходимостта от задълбочаване на координацията на националните мерки на входните гранични пунктове и призова Европейската комисия да води работата по изработване на възможни общи процедури по този въпрос.
Съветът обсъди възможностите на ЕС да допринесе за постигане на трайно споразумение за прекратяване на огъня в Ивицата Газа, като част от усилията на международната общност за възобновяване на Близкоизточния мирен процес. Целта е да бъдат дадени ясни гаранции за сигурността на Израел, което ще даде възможност за ефективно използване на набраните средства на проведената на 12 октомври 2014 г. в Кайро донорска конференция, в която участва и българският външен министър, за подобряване на условията на живот на палестинското население. На донорската конференция ЕС се ангажира да предостави средства в размер на 450 млн. евро за възстановяването на Газа.
Външните министри дискутираха ситуацията в Либия с участието на специалния пратеник на ООН за страната Бернардино Леон. Изразена бе подкрепа за усилията на ООН за постигане на примирие между враждуващите групировки и започване на приобщаващ политически процес, който до доведе до създаване на правителство на националното единство. Министрите се обединиха около мнението, че нестабилността в Либия представлява директна заплаха за ЕС както заради постоянно засилващия се миграционен натиск, така и заради риска от тероризъм. Потвърдена бе готовността на ЕС да продължи да подпомага Либия в сферата на сигурността, подобряване на управлението на границите и контрола на миграционните потоци.