/КРОСС/ Барак Обама ще изпрати 3,000 американски войници, които не ясно как, ще водят битка срещу разпространението на коварния вирус Ебола. Случайно или не всичките места в Африка, където ще бъдат американските войници са зони, изнасящи нефт за Китай

Барак Обама поведе поредната си война, този път срещу вирусът Ебола.

Още преди мастилото върху сертификата за Нобелова награда да е изсъхнало, нейният носител - Барак Обама изля още 30 хил. американски военни в региона на Близкия Изток, успоредно с обещаното изтегляне от Ирак и Афганистан. След това дойде войната срещу Либия, последвана от войната в Сирия за свалянето на Башар Асад. После „войната за демокрация" в Украйна, а сега и „войната срещу Ислямска държава". По всичко личи, че Барак Обама ще надмине „постиженията" на Джордж Буш.

Сега съветниците на Обама под безспорното водачество на Сюзън Райс измислиха още една война - срещу Ебола. Тя започна на 16-ти септември. Обама, за изненада на повечето трезвомислещи граждани на Съединените щати , а и не само, обяви, че войната срещу Ебола изисква изпращането на 3 000 американски военни, каквито Петагона и Конгреса твърдо отказаха да изпратят срещу Асад в Сирия, но пък са съгласни да ги изпратят да воюват, не ясно как, срещу вирус?

На сцената се появи американския Център за Контрол на Заболяванията (английски: Centers for Disease Control (CDC)). В това време Обама заяви, че това е заплаха, разрастваща се с бързи темпове, излизаща извън контрол и застрашаваща не само държавите в Африка, където избухна епидемията, но и всички останали - в т.ч. и Съединените щати.

С тази интродукция към новата война, от която косите ни настръхват, световната суперсила пое отговорността да защити света и от Ебола. Като главнокомандващ на американската армия, Барак Обама обяви първата си крачка в тази нова война - изпращането на 3 000 американски войници в регионите из Африка, където с пълна стихия бушува епидемията от коварния вирус. Обама нарече това „най-голямата задгранична операция на СDС в американската история". Той обаче не поясни как точно американските войници ще се борят срещу Ебола. Ще стрелят по вируса ли? Какво общо имат въобще американските войници със сферата на здравеопазването?

Същевременно големите фармацефтични компании вече точат лиги, очаквайки печалби за милиони и милиарди от бъдещите „Ебола ваксини". Огнищата на вируса Ебола са държави като Сиера Леоне, Либерия и Гвинея.

Съществена подробност е, че в тези държави има големи залежи от нефт. Особено големи съсредоточения на ценния ресурс, в необработен вид, има по крайбрежието на Либерия и източните африкански „Зони на Ебола". Това може да е едно от обясненията за загрижеността на Барак Обама, който отказа да изпрати ваксини в тези държави срещу Ебола, но пък прати няколко хиляди американски войници.

Ресурсите в Западна Африка и особено във водите на Гвинейския залив са от изключително стратегическо значение както за Китай, така и за Съединените щати. Изпитващия огромен „енергиен глад" Китай се опитва да намери сигурни източници за внос на петрол и газ навсякъде по света, а американската позиция може да обобщим с изказването на Хенри Кисинджър, който през 1970-те заяви остроумно че

„Ако можете да контролирате петрола, може да контролирате и цели народи."

Основна задача на Барак Обама е да парира инвазията и да подкопае позициите на китайските енергийни компании в този регион.

Администрацията на Обама и Пентагона следват наследената от Буш политика, който през 2008 г. създаде американската военна структура AFRICOM в Африка, чиято цел е да блокира нарастващото с бързи темпове икономическо присъствие на Китай в богатите на нефт африкански страни. Американските анализатори са наясно, че африканския нефтодобив ще нарасне с около 91% до 2025 г. и САЩ следва да се възползват от това. Повечето от тези богати на нефт държави са в региона, обособен от вируса Ебола. За да си изясним действията на САЩ в Африка трябва да знаем какво се случва в държави като Судан.

Очевидно е, че най-страшния „вирус", който трови света е американската външна политика, ръководена от интересите и алчността за придобиването и контролирането на световните ресурси.

Източник: alterinformation.wordpress.com
Използвани източници: „Info Wars", „Reuters"