/КРОСС/Присъствието на осем политически партии в Народното събрание, много от които държат малка част от депутатските места, показва високото ниво на политическа несигурност в България в този момент - коментира в. "Вашингтон поуст"

Под рубриката "Клетката на маймуната" в. Вашингтон поуст публикува анализи и репортажи за изборите в различни части на света. В последния си брой изданието публикува анализ на българските политолози Петя Костадинова от Университета на Илинойс в Чикаго и Мария Попова от Факултета за политически науки към Университета МакГил в Монреал

През последните 18 месеца избирателите в България ходиха три пъти до урните, гласувайки два пъти на национални избори и веднъж на избори за Европейски парламент. Заради силно фрагментираните резултати последните национални парламентарни избори имат потенциала да дестабилизират политическата система в страната, пише в. "Вашингтон пост".

Парламентарните избори в България бяха проведени с използването на система с отворени листи, въведена през май 2014 г. за изборите за Европейски парламент, която дава на избирателите възможността да заобиколят партийните листи с кандидати. Съобразно с това осем партии и коалиции бяха избрани в Народното събрание (четири от които нови), превръщайки го в най-разделения парламент в демократичната история на страната. Освен това изборите се характеризираха (отново) с ниска избирателна активност малко над 51%, сходна с дела на избирателите, които участваха на парламентарните избори през 2013 г. Докато преговорите за коалиция продължават, най-вероятното правителство е кабинет на малцинството на най-голямата партия (която има само 35% от депутатските места), третото правителство на малцинството в страната от 2009 г.

Присъствието на осем политически партии в Народното събрание, много от които държат малка част от депутатските места, показва високото ниво на политическа несигурност в България в този момент. Освен това пет от тях - БСП-Лява България, Реформаторският блок, Патриотичният фронт, България без цензура и АБВ, са коалиции с предизборни споразумения, които може да не издържат при преговорите за коалиция. Коалицията Реформаторски блок е на особено тънък лед заради острите различия сред партиите дали да подкрепят Бойко Борисов като излъчен от ГЕРБ премиер или не.

С осем партии/коалиции в парламента има много възможности за правителство, но на практика само няколко са правдоподобни.

► Кабинет на малцинството само на ГЕРБ. Според действащата в България процедура новото правителство ще трябва да бъде гласувано от (идеално) 121 депутати (или обикновено малцинство от кворума в парламента). Първоначално Борисов пусна понятието "правителство на малцинството със споделена отчетност", за да опише формулата си за неформална, за всеки отделен случай коалиция с всеки желаещ партньор. Вместо да подписва официални коалиционни споразумения с друга партия, ГЕРБ ще сътрудничи с отделни хора от други партии, които може да имат както експертни качества, така и идеологическа близост, за да получат определени министерства в кабинета на малцинството на ГЕРБ. Правителство на малцинството, ръководено от партия, която контролира само 35% от депутатските места, дори това да е толкова дисциплинирана партия като ГЕРБ, е нестабилно. Борисов има опита да ръководи страната начело на кабинет на малцинството между 2009 и 2013 г., но тогава ГЕРБ контролираше много повече депутатски места.

►Официална широка коалиция, ръководена от ГЕРБ. Малко след изборите Борисов упълномощи трима представители на ГЕРБ да проведат индивидуални преговори за коалиция с всяка една от останалите седем партии в реда на получения вот, а не според идеологическата близост. Въпреки това има силни стратегически причини, поради които "широка коалиция" в германски стил между водещите партии е малко вероятна. Първо, коалиция ГЕРБ-БСП или ГЕРБ-ДПС ще има много малко мнозинство. Второ БСП и ДПС управляваха заедно в последната година и половина на фона на масови ежедневни протести, свързани с възприятието, че управлението се основава на задкулисни сделки, политически контрол над медиите и корупция. Избирателите на ГЕРБ имаха засилено присъствие на протестите, така че Борисов трябва да осъзнае, че влизането в коалиция със социалистите или ДПС носи значителна вероятност за недоволство в партийните му редици.

► Официална коалиция на ГЕРБ с малки партии. Четвъртата и петата фракция (РБ и ПФ) са идеологически близки и естествени партньори на ГЕРБ. Но има личностни конфликти, които стоят на пътя на дясноцентристка коалиция. Лидерите на РБ поискаха ръководено от ГЕРБ правителство без Борисов начело, а Борисов запази най-острата си реторика за РБ след началото на преговорите за коалиция. РБ иска също така ангажименти от ГЕРБ, че правителството му ще продължи съдебните реформи и противопоставянето на Русия, но Борисов изглежда не иска да се ангажира с нито едно от двете. Вместо това той прехвърли обвиненията на РБ в непрозрачност върху тях самите, като намекна, че те са ръководени зад кулисите от бившия премиер Иван Костов. АБВ и ББТ предложиха обща и до момента безусловна подкрепа на ГЕРБ, но техните групи са твърде малки, за да дадат парламентарно мнозинство на ГЕРБ.

Възможно е ГЕРБ да не успее да сформира официална коалиция, което ще доведе до нови избори още през декември тази година. Този сценарий ще доведе до нова нестабилност, но може би е приемлив за ГЕРБ. Като най-голямата партия с много силна преднина пред останалите от ГЕРБ не биха се притеснявали, че приумиците на нова предизборна кампания могат да произведат различен победител.

Източник: washingtonpost.com / temadaily.bg