/КРОСС/С изложби, литературни четения и други събития ще бъде отбелязана 85-тата годишнина от рождението на писателя Йордан Радичков.

"Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има." - пише Радичков в "Суматоха".

Седмица, посветена на писателя Йордан Радичков, започна в библиотеката във Враца, която носи негово име. До 24 октомври посетителите в учреждението ще могат да разгледат изложба със снимки, свързани с автора на „Ние, врабчетата". Инициативата е по повод 85-тата годишнина на писателя.

Изложбата включва фотографии от посещенията на Радичков в Берковица и региона, библиотечни материали от фонда на библиотеката, както и сбирка от първи издания на книги на автора.

С различни мероприятия и ГПЧЕ "Йордан Радичков" във Видин отбелязва 85-годишнината от рождението на своя патрон.

Радичковите дни продължават днес с посещение на театралната постановка "Дом 13" във Видин. На 23 октомври ще бъде отбелязан тържествено патронният празник. Тържеството пред барелефа на Йордан Радичков започва в 09.00 часа. Ученици от VIII клас ще потеглят "По стъпките на Радичков" към Берковица и Клисурския манастир. Програмата включва час на класа - "Символична визия на ГПЧЕ" по класове и етюд от пиесата "Опит за летене" от 09.30 до 10.15 часа, както и изложба на рисунки и подредени продукти на класовете. На 24 октомври ученици от 8, 11 и 12 клас ще опънат шатри в Крайдунавския парк. Организирана е и разходка по Дунав с кораб.

Като част от програмата, с която Северозападът чества 85 г. от рождението на писателя Йордан Радичков в четвъртък журналистът Пенчо Ковачев ще изнесе лекцията "Радичков от дописник до класик" в Берковица. В общинската библиотека са подредени снимки от посещенията на Радичков в Берковица и района, както и от детските му години в село Калиманица, където е роден.

С литературен празник „Мъдрецът Йордан Радичков" и Ямбол ще отбележи 85 години от рождението на писателя. За 23 октомври са предвидени три събития, с участието на ученици, които ще са в Кукления театър „Георги Митев" от 10 часа, от 12 часа в читалнята на Регионалната библиотека „Г. Раковски" 

Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 г. в с. Калиманица, Монтанско.

Започва да публикува свои импресии, разкази и очерци от 1949 г. През 1959 г. издава първата си книга с разкази „Сърцето бие за хората". През следващите години издава сборниците с разкази „Прости ръце" (1961), „Обърнато небе" (1962), „Планинско цвете" (1964), „Шарена черга" (1964). През 1965 г. излиза сборникът му с разкази „Свирепо настроение", уникален с асоциативните си отклонения. Човекът на настоящето остава главно действащо лице и в следващите му сборници - „Водолей" (1967), „Козята брада" (1967), „Плява и зърно" (1972), „Как така" (1974) и др.

През 1966 г. от печат излиза романът-пътепис „Неосветените дворове". С него и с издадените през 1968 г. „Вятърът на спокойствието" (новели) и „Ние, врабчетата" (разкази) Йордан Радичков излиза от литературната традиция и налага свои правила и норми на творец от нов тип. По същото време той написва сценариите за игрални филми „Горещо пладне" (1966) и „Привързаният балон" (1967). Пак по това време създава и пиесата „Суматоха" (1967). Радичков често продължава да развива наглед изчерпани сюжетни линии като прехвърля вече известни герои от разказ в разказ и от книга в книга. Този похват достига своето съвършенство в сборника „Барутен буквар" (1969).

През 70-те години на миналия век Радичков публикува романите си „Всички и никой" (1975) и „Прашка" (1977). Тогава създава и драматургичните си творби „Януари" (1974), „Лазарица" (1979) и „Опит за летене" (1979). Тези пиеси заедно със „Суматоха" са играни в Австрия, Югославия, Германия, Гърция, Швейцария, Дания, Полша, Русия, Унгария, Финландия, Чехия, САЩ, Румъния и др.

През 1984 г. излиза от печат сборникът с разкази и новели „Верблюд", а през 1988 г. романът „Ноев ковчег". През последните години от живота си Радичков добавя нови щрихи в творчеството си - излизат сборниците с разкази: „Хора и свраки" (1990), „Малки жабешки истории" (1994), „Мюре" (1997), „Умиване лицето на Богородица" (1997), „Автострада" (1999) и „Пупаво време" (2000) - книга с особено заглавие, ироничен реверанс към миналото, когато в някои от диалектите „пупа" е значело корем и типично по радичковски пренесена в съвременността, в нашето „пупаво време". През 2003 г. излиза сборникът с интервюта на писателя „Скитащи думи".

Умира в София на 21 януари 2004 г.