София /КРОСС/ Върховният административен съд (ВАС) излезе със скандално решение по Закона за достъп до обществена информация. С два на един глас тричленен състав прие, че трите имена на съдиите не са обществена информация, а са защитени данни. Решението е прието на 9 октомври с гласовете на съдиите Таня Вачева (председател) и Иван Раденков (докладчик), третият член на състава - съдия Соня Янкулова, е била на особено мнение.
"С това решение сериозно са нарушени правни принципи, произтичащи от Конституцията, от Европейската конвенция за правата на човека и изобщо основните начала на демократичното общество. Нарушено е развитието на практиката на ВАС и е накърнен авторитетът на правосъдието у нас като средство за утвърждаване на основните правила в демократичното общество.
Тенденцията е опасна, връща общественото развитие с много години назад и създава опасност както за правото на информация, така и за възможността да се проследява последователността на практиката на съдилищата и да има обществено и гражданско разбиране и информиране за това какво правят и как решават делата съдиите в тази страна", коментира за "Правен свят" адвокат Александър Кашъмов.
Прави впечатление, че решението е изключително кратко, а мотивите - твърде постни.
Гражданин от Хасково е поискал по Закона за достъп до обществена информация справка от Окръжен съд - Хасково за трите имена на петима съдии, които фигурират на сайта на съда само с две имена. Паско Запрянов е изтъкнал, че информацията му е необходима, за да установи евентуалната нищожност на актове, издадени от съдии с две имена, "докато всъщност може би имат три". Добавя, че законът изисквал в актовете да се посочва името на съда и имената на съдиите, а според Закона за гражданската регистрация името се състои от три части, по изключение са две.
Заместник-председателят на ОС - Хасково Милена Дечева, обаче, отказала да му предостави информацията, защото представлявала лични данни.

Съдиите са публични личности

С изключително подробни мотиви Хасковският административен съд отменил отказа на съдия Дечева. Съдът изтъква, че безспорно трите имена представляват лични данни, но съгласно българското законодателство съдиите са публични личности, изпълняващи публична държавна длъжност. Те се назначават и освобождават от ВСС, а встъпването им в длъжност се удостоверява писмено пред административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. "По силата на чл. 228 от ЗСВ съдиите попадат в обхвата и приложното поле на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, поради което декларират доходите и имуществото си в Сметната палата. Според чл. 3, ал. 1, т.7 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, съдиите изрично са включени към публичните длъжности по смисъла на този закон. Съгласно практиката на КС на България (изразена в РКС №4 от 26 март 2012 г. по к.д. №14/2012 г.) поначало защитата на личните данни на тези лица е много по-занижена, в сравнение със защитата на останалите граждани", изтъква в мотивите си съдия Василка Желева.
Окръжният съд в Хасково обжалва решението на АС-Хасково пред ВАС.

Трите имена на съдиите не са обществена информация

С решение от 9 октомври т.г. съдиите от ВАС Иван Раденков и Таня Вачева отменят решението на АС-Хасково. Според тях АС-Хасково неправилно е отменил отказа на зам.-шефката на съда да предостави информация и неправилно е преценил, че исканата информация представлява обществена информация.
"Исканата информация не е обществена информация, по смисъла на разпоредбата чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. От една страна поисканата информация не сочи на предоставяне на данни за съставяне на собствено мнение относно дейността на ОС - Хасково, а цели събиране на писмени доказателства за дела, по които Паско Запрянов има намерение да претендира нищожност на съдебните актове, а от друга страна касае лична информация по отношение на съдии, работещи в ОС - Хасково по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ. Съответно, предоставянето на лични данни, каквато е исканата информация е изключена от приложното поле на ЗДОИ, съгласно чл. 2, ал. 4 от същия закон", изтъкват съдиите Раденков и Вачева. И толкоз.
В правовата държава няма анонимно правораздаване, народът не дава мандат на инициали
Съдия Соня Янкулова изразява категоричното си несъгласие с изводите на колегите си.
Тя изтъква, че осъществяването на държавната власт е публична дейност, а съдията е държавен орган, комуто държавата е възложила изпълнението на своята правораздавателна функция.
"Не само държавата, в лицето на компетентния орган, но и обществеността трябва да знае точно кому държавата е възложила съответните държавни функции. Затова възлагането на всяка функция на държавна власт изисква идентификация на физическия субект, комуто тя се предоставя", изтъква съдия Янкулова.
Добавя, че Законът за гражданската регистрация изисква всеки един акт на държавата, който определя конкретното физическо лице, което ще упражнява властта на съответния орган, да съдържа трите имена на лицето, на което се възлага тази власт. Поради това всеки един акт на държавен орган, чрез който се определя конкретното физическо лице, което ще изпълнява държавни функции, съдържа трите имена на това лице - от решенията на Народното събрание и указите на Президента до всяка една заповед или решение на административен орган, допълва съдия Янкулова.
Тя дава за пример и решенията на Висшия съдебен съвет, с които лица се назначават за магистрати. Във всяко решение фигурират трите имена на кандидата и на каква длъжност ще бъде назначен. Същото важи и за решенията за повишаване и преместване на магистрати, както и за налагане на дисциплинарни наказания, в атестациите - навсякъде магистратите фигурират с трите си имена.
Трите имена на магистрати са и в декларациите за конфликт на интереси, които също са публични и достъпни на електронните страници на съответните съдилища. "Фактът, че на електронната страница на Окръжен съд-Хасково и към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, не е осигурен достъп до декларациите по чл. 12 ЗПУКИ не означава, че те не следва да бъдат публично достъпни - просто окръжният съд не е изпълнил решението на Висшия съдебен съвет от 24.10.2013 г. по т. 40 от протокол №41", отбелязва съдия Янкулова.
Според нея исканата информация, не само че е обществена и не е защитена по реда на ЗЗЛД, но тя е и публично достъпна.
"В правовата държава няма анонимно правораздаване - правораздаване с инициали. Правораздавателната функция на държавата е публична - чл. 121, ал. 3 от Конституцията. Съдията е оправомощен да правораздава от името на народа - чл. 118 от Конституцията, а народът не дава мандат на инициали или на неидентифицирани с оглед на законовите изисквания лица. Той дава мандат на физически лица, които в България, с оглед на действащата нормативна уредба - чл. 9, ал. 1 ЗГР, се идентифицират с три имена. За да гарантира независимост при изпълнение на служебните правомощия чл. 132, ал. 1 от Конституцията предоставя на съдията функционален имунитет. Този функционален имунитет, който е доживот, не е предоставен на инициали или на лица, които не могат да бъдат идентифицирани. Съдията застава с името и подписа си под своя акт, за което държавата му гарантира наказателна и гражданска неотговорност. Затова едно от трите или и трите имена на съдията не могат да бъдат предмет на защита по Закона за защита на личните данни", изтъква съдия Соня Янкулова.

Адвокат Кашъмов: Сериозно са нарушени правни принципи, произтичащи от Конституцията и ЕКПЧ

Няма съмнение, че това е едно изключително странно решение на български съд. Трябва да се отбележи, че все пак е при мнозинство от двама съдии срещу особеното мнение на съдия Соня Янкулова, при което доста пълно и изчерпателно е направена обосновка защо това решение е несъобразно с принципите на правото, с принципите, през които трябва да се тълкува основното право на достъп до обществена информация, заложени в Конституцията.
Съдът прави отклонение от практиката си по два въпроса.
Първият въпрос е какво представлява обществена информация.
Според установената практика, която е обобщена в решение на петчленен състав на ВАС от 2006 г., обществена информация е всяка съвкупност от данни, структурирана по определен критерий и с определена цел, както и всяко сведение за някои положения или дейност на задължените субекти. Това обобщение е направено в Решение № 9720 от 10.10.2006 г. по адм. д. №5011/2006 на петчленен състав на ВАС. Тази практика е последователно спазвана от съда до ден днешен.
Можем да видим подобно тълкуване и в друго по-скорошно решение, което касае тъкмо определени данни за магистрати - Решение № 16380 от 10.12.2013 г. по адм. д. №13425 от 2013 г. на петчленен състав, втора колегия на ВАС. В него също се потвърждава широкото разбиране за понятието обществена информация, което следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Кратко и ясно.
Да решава съдът във всеки конкретен случай дали някой искал да си състави мнение или не, какъвто подход виждаме в това ново решение, поставя съда в положението на цензор, а не на арбитър, който решава на основата на закона. Защото дали някой иска да си състави мнение и дали може да си го състави от дадена информация, е доста субективен въпрос.
В това дело изрично се приема: "Безспорно е, че съгласно законодателството на България магистратите са лица, изпълняващи публична висша държавна длъжност по силата на ЗСВ. Защитата им е по-занижена в сравнение с личните дани на останалите гражданите." Техните имотни деклараци и декларации за конфликт на интереси са публични, което показва, че данните там не са защитени лични данни.
Абсурдно е, щом имуществото и доходите не са защитени, името да е защитени данни. При такъв подход може да очакваме и да бъдат заличени и имената на президента, на народните представители и на всички, които упражняват публична държавна власт.
Този подход - за баланса между публичност и защита на личните данни, се спазва и в по-новата практика. В Решение № 3872 от 19.03.2014 г. по адм. д. № 6575 от 2013 г. можем да видим, че дори основното трудово възнаграждение на лица, заемащи висша държавна длъжност, е общодостъпна информация и не попада в защитата на личните данни.
Във всеки случай законът дава ясен отговор на въпроса представляват ли, да речем, съдебните актове обществена информация и това е чл. 10, който казва, че актовете на държавни органи са обществена информация, а съдебните решения и определения са актове на държавни органи. Да не говорим, че тук има и едно допълнително основание, наречено публичност на процеса.
Съгласно чл. 121, ал.3 от Конституцията, както и чл. 6 от ЕКПЧ, по правило информацията за съдебни дела и заседания е публична. Следователно няма как съдиите да скрият присъствието и самоличността си от обществения взор.
Вторият въпрос, който е решен в противоречие с практиката на съда, е въпросът лични данни ли са имената на съдиите. Този въпрос е решен в категорично нарушение на съдебната практика, защото още в свое решение № 240 от 9 януари 2008 г. по адм. д. № 6700 от 2007 г. ВАС казва, че информацията, свързана с длъжността и имената на лицата, които могат да съставят актове на основание Закон за интеграцията на хората с увреждания, следва да се преценява като официална обществена информация. Независимо, че се съотнася до физически лица, щом е в качеството им на длъжностни лица, упражняващи властнически правомощия, тя е публична. Тук говорим за държавни служители, които по дефиниция са с по-ниска степен на публичност, отколкото съдиите, които правораздават в публичен процес.
Още по-важното е, че тук е нарушено задължителното тълкуване, което Конституционният съд дава на Конституцията и по специално на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 относно правото на информация. Още в РКС №7 от 1996 г. по к.д.№1 от 1996 г. се казва, че лицата, които заемат функция на държавен орган, са длъжни да търпят по-висока степен на прозрачност и критика.
Този подход е допълнително развит в РКС №4 от 2012 г. по к.д. №14 от 2012 г., според което защитата на личните данни на лицата, изпълняващи публична длъжност, е много по-занижена в сравнение със защитата на личните данни на други граждани. Това, което е съществено, е, че тази практика и това тълкуване на КС е единодушно възприето и в практиката на ВАС по редица дела.
Третото, на което противоречи решението на ВАС, са правилата на здравия разум и на демокрацията. Когато се правеше Законът за защита на личните данни, въпреки становището на "Програма Достъп до информация", се записа, че данните, свързани с изпълнението на правомощия на органите на държавата, са защитени лични данни. Тогава България беше остро критикувана не само от нас, но и от експерти от ЕК и през 2005 г., с нарочна промяна, този текст отпадна от чл. 2 от ЗЗДЛ.
Сега се прави опит, който е явен анахронизъм, със съдебна практика да се върне положението отпреди 2005 г., в което различни лица, изпълняващи публични длъжности, можеха да се крият зад защитата на личните данни. Заради едно такова крайно проблематично тълкуване именно на понятието "лични даннни" като обхващащи едва ли не всичко, Унгария беше осъдена от Съда в Страсбург през 2009 г. Жалбата № 37374 бе подадена през 2005 г. от Унгарския съюз за граждански свободи. Там Конституционният съд и съдилищата на Унгария правят тълкуване, че данни за народен представител, с които е подадено искане до КС, били лични данни.
Съдът в Страсбург казва: "Съдът счита, че би било фатално за свободата на изразяване в сферата на политиката, ако публичните личности могат да цензурират пресата и обществения дебат в името на техни лични права, твърдейки, че техните мнения по обществени дела са свързани с личността им и поради това представляват лични данни, които не могат да бъдат разгласявани без съгласието им."
Ако това дело сега отиде в Страсбург, същото изречение ще бъде съотносимо, но вместо "в сферата на политиката" ще бъде "в сферата на правораздаването" и вместо "мнение по обществени дела" ще бъде "мнение по съдебни дела", тъй като съдът изказва становище, при това задължително, по тълкуване на закона и решава правен спор със сила на присъдено нещо.
Поради тези съображения считам, че няма никакво основание за разбирането, което е приело мнозинството от тричленния състав на ВАС. Смятам, че сериозно са нарушени правни принципи, произтичащи от Конституцията, от Европейската конвенция за правата на човека и изобщо основните начала на демократичното общество. Нарушено е развитието на практиката на ВАС и е накърнен авторитетът на правосъдието у нас като средство за утвърждаване на основните правила в демократичното общество.
Тенденцията е опасна, връща общественото развитие с много години назад и създава опасност както за правото на информация, така и за възможността да се проследява последователността на практиката на съдилищата и да има обществено и гражданско разбиране и информиране за това какво правят и как решават делата съдиите в тази страна.
Името само по себе си не може да бъде лични данни. Единствено свързването на името с друга информация може да доведе до необходимост от защита на личните данни, когато се засяга правото на неприкосновен личен живот. Затова преценката дали и доколко името да е публично известно или не, зависи от публичността на осъществяваната от даден човек дейност.