София /КРОСС/ Пленумът на Върховния касационен съд (ВКС) отклони няколко искания на политически партии да бъде сезиран Конституционния съд (КС) за частично касиране на резултатите от парламентарните избори на 5 октомври т.г., както и за разпределението на мандатите в 43-тото Народно събрание и за обявяването на лицата, които са избрани за депутати.
Пленумът на ВКС разгледа днес общо четири жалби срещу законността на парламентарния вот, подадени от различни партии и кандидати за народни представители.
Едната жалба е на Никола Вапцаров, кандидат за независим народен представител от Първи изборен район - Благоевградски, който оспорва законността на изборите за народни представители в този МИР.
Втората жалба е на партиите "Нова България", представлявана от Ивайло Петров Симеонов, "Обединена България" на Илиана Раева и "Нова алтернатива" на Николай Цонев, за законността на изборите в страната и в чужбина.
Третата жалба е на Патриотичния фрон с искане за касиране на изборите в Турция.
И четвъртата жалба е на група от кандидати за народни представители от Десети изборен район - Кюстендилски: Васил Иванов, кандидат от ББЦ, Виктор Янев, кандидат от ПП "ГЕРБ", Георги Петров - кандидат от Коалиция от партии Патриотичен фронт - НФСБ и ВМРО, Иван Андонов, кандидат от БСП и Офелия Димова, кандидат от ПП "Нова България", за оспорване на избора на Александър Методиев, известен като Бат Сали, издигнат от ДПС. Класирането му за депутат от Кюстендилския район провокира протести в града.
Становището на ВКС е изготвено от съдиите Светла Димитрова и Бисер Троянов. След като са обсъдили материалите, двамата са изготвили становище до колегите си, в което казват: "Наведените в жалбите твърдения за нарушения на изборния процес от произведените на 05.10.2014 г. избори за народни представители по своето естество или с отсъствието на нужната конкретика и доказателства не засягат двете конституционни предпоставки: съществено да са накърнени демократичните принципи, залегнали в чл. 10 от Конституцията (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване) и да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите.
Не се разкриват и някои от примерно посочените в практиката на Коституционния съд нарушения, които да дадат основание за цялостно касиране на произведените избори за народни представители или на отделен народен представител.
В правомощията на Пленума на Върховния касационен съд не е предоставена възможност да събира доказателства в подкрепа на твърденията, с които е бил сезиран по чл. 305, ал. 1 от ИК.
Нормативно изискване е искането до Конституционния съд да бъде мотивирано и с приложени към него писмени доказателства (чл. 17, ал. 1 от Закона за Конституционния съд и чл.18, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд). Посочените от участниците в изборния процес нарушения не предпоставят убедителна аргументация за сезиране на Конституционния съд с нужните очаквания за повтаряне на проведеното на 05.10.2014 г. гласуване или за ново преразпределяне на мандатите на 43-то Народно събрание."
С тези аргументи двамата са предложили на Пленума на ВКС да отклони четирите искания, което бе и направено.
И четирите жалби бяха подадени и във Върховния административен съд, който вчера реши да ги препрати към Конституционния съд. Във ВАС имаше още две жалби. Едната - на шестима представители на Реформаторския блок - Пенка Деведжиева, Велко Илчев, Петър Накаленов, Александър Павлов, Иван Делчев и Красимир Вълков, които оспорват избора на бившия областен управител на Пловдив Венцислав Каймаканов за депутат от листата на ДПС, също ще бъде пратена в Конституционния съд.
Единствено жалбата на Цветелин Кънчев срещу избора на Манол Генов от БСП за депутат е била отклонена от Пленума на ВАС, защото не е била мотивирана, пише "Правен свят".