/КРОСС/„Справедливостта в обществен план би трябвало да е Законът. Но той се е превърнал във функция на злото", твърди Мариус Куркински в интервю за „Габрово нюз". Актьорът гостува в града на Васил Априлов с най-новия си моноспектакъл „Сънят на смешния човек" по Достоевски.

„Надявам се, че има сили сред хората с власт да правят нещо възможно, за да запазят човешкото и нашия свят от абсолютното самоизяждане и изтребление, - казва Куркински. - Надявам се да съществуват такива организации и механизми - техни вътрешни. Надявам се. И мисля че ги има, защото злото е много в нас, омразата, греховността, зверщината също. Аз не знам дори в една подредена и прекрасна държава дали хората ще бъдат добри..."

„Всеки човешки живот има смисъл, не зависимо в какво време живее, - продължава актьорът. - Както се казва - и космите на главата са преброени на всеки от нас... Божият промисъл изключва това съмнение. Ето, аз днес видях тази публика, която се среща директно с един висок текст. Видях, че с едно леко вглеждане и малко по-трудно тръгване, постепенно започнаха много да приемат словата и по някакъв начин да ги пропускат в себе си. Това означава, че всеки един от тези хора е един смислен човек. Това не е малко...

Разбира се, в обществен план ние сме в голямо падение. Но аз не обвинявам никого, освен тези, които го извършват и правят всичките тези преходи и съзнателно държат хората в бедност и мизерия. Осъждам тези хора. Те знаят, че го правят. И това е непростимо. Хората не искат да се занимават с политика, те искат да водят своя вътрешен живот в своята общност, в своето семейство, със своите любими хора. Те не искат да виждат политиците и да ги знаят. А се налага да им знаем имената и да се занимаваме с тях. Те са ни натрапени. И най-обидното е, че не се дава малко възможност на този народ да поживее. Хората не искат много. На всичкото отгоре те са мачкани, трепани, газени с кални ботуши, а това е смазващо. Хората обаче са умни. Въпреки, че се прави всичко възможно те да са бедни и необразовани, голяма част от хората, които са тук и са останали, са си създали свои общности и всяка закриля себе си. Аз харесвам това. Индивидуалното, близките... Просто времето е за това. И в интелектуалните среди, театралните пространства това си личи.

Мъката е господар на този свят. Никой не се е отървал от мрежите й, както казва Оскар Уайлд. И бедни, и богати, и всякакви... Първо трябва да се тръгне към покаяние, към изповядване на греховете си в себе си, да бъдем добър към близките си... Така може да се оцелее. С упование в Бог."