/КРОСС/След сто години от смъртта на великия поет Пейо Яворов къщата-музей на "Раковски" 136 в София е почти разрушена. Явора Стоилова, единствената наследница на Яворовия род, от години алармира, че сградата се руши. А напоследък тръгна и слухът, че скоро ще се превърне в кафене.

Напукани стени и олющени мазилки не са пипани от години. Домът на Лора и Яворов има история - и ако рухне, ще погребе част от българската памет. Оперната певица, гастролирала по някои от най-известните сцени в Европа, е дъщеря на Ганка Найденова, племенница на Яворов от сестра му Екатерина, и художника Васил Стоилов. Явора припомня, че сградата е строена в началото на XX век и никога не е била на поета. Той и Лора живеят на втория етаж под наем само година - от септември 1912-а до ноември 1913-а. Сложните юридически казуси около собствеността са сага, която продължава от десетилетия. През 1959 г. Ганка Найденова-Стоилова започва да възстановява втория етаж, а държавата придобива къщата - изкупува една трета от нейните собственици и за останалата част им плаща наем. По-късно сградата е достроена и цялата се превръща в музей. След 1989-а наследниците си връщат къщата от държавата, след като отказват предложено обезщетение. По-късно фондация "Отворено общество" я купува и прави два ремонта, а после я препродава. Но усложненията идват от това, че къщата е обявена за паметник на културата и за повреда на зданието стопаните му носят наказателна отговорност. Но ако то не се поддържа и рухне само, отпадат всички изисквания към тях.

От 2009-та къщата е собственост на масонската ложа у нас, водена от Валери Митков, собственик на взривената фабрика в Горни Лом, чийто син Емил загина по време на трагедията. По негови изявления стопаните на имота нямат намерение да го превръщат в заведение.

"В тази прекрасна къща Лора иска да изгради дом храм за своя любим. Но Яворов този дом не му е близък - не е скромен, не е изпълнен с духовност, а с изкуствени цветя и предмети без стойност. Поетът винаги се е чувствал чужд тук. Но аз, която също съм загубила дете, се обръщам към Валери Митков и го призовавам да ремонтира музея в името на детето си и в името на масоните, които са хора на честта и на светлите дела. А спасяването на музея "Яворов" е точно такова светло дело. Защото според масоните храмовете трябва да се изграждат, а не да се рушат", заяви Явора Стоилова в интервю по bTV. Дамата се обръща с апел към българите - да се организираме, всеки да даде по лев за реставрирането на музея. И тъй като право да открие подобна сметка има само Валери Митков, Явора го призовава да го направи.

"И като знак на това добро искам да оневиня господин Митков за изчезналия пръстен на Лора. Става дума за прочутото бижу с опал, което Яворов дарява на любимата си. Когато тя получава подаръка, му пише: "Силата е в пръстена и аз цял живот съм чакала твоите опали, тези величествени знаци на живота, любовта и смъртта". Но пръстенът е загубен отдавна, през 1970-71-а, много преди времето на господин Митков като физически владетел в музея на Яворов. Тогава пеех в Италия и майка ми беше с мен. За няколко години беше напуснала музея "Яворов". И точно тогава беше разигран фарс - обвиняваха я, че тя си е присвоила пръстена, който всъщност е дарила. Тогава е изчезнал и револвер на Яворов, който моментално бе намерен. Но не и пръстенът. И той остава да тежи на нечия съвест. Майка ми дари голяма част от Яворовия архив на Народната библиотека в София. Аз предадох останалото на литературния музей. Като дарител казвам, че ако музеят на Яворов в София се срути, моля и държа документите и ценните вещи да бъдат прибрани в музея в Чирпан. Но се надявам, че дотам няма да се стигне. Вярвам в това", е молбата на Явора Стоилова.

Чувствителната душа на лирика не може да привикне и приеме суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата от началото на ХХ век. Убива го голямата му любов към Лора Каравелова. Дъщерята на държавника Петко Каравелов, с която войводата се венчава през 1912 г., малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, която се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях свидетелства за пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и страсти. На 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, Яворов прави опит да се самоубие. В предсмъртното му писмо от един ред той пише: "Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея". Изстрелът само пронизва слепоочието му и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.