/КРОСС/Есенният маратон на „Кристис" и „Сотбис" - наддаванията, които по традиция донасят големите рекорди на пазара на изкуството, започва на 4 ноември, а аукционните къщи вече обявиха топ предложенията, с които се надяват да ги постигнат. Първите търгове са посветени на импресионистични и модернистични творби, а в средата на месеца ще се разиграват и съвременни произведения. И въпреки че големите пазарни очаквания са най-вече при новото изкуство, селекцията на аукционните къщи при по-ранните художници е изключително примамлива - с рядко появяващи се на наддаванията творби, собственост на прочути колекционери, излагани в представителни изложби на най-добрите музеи, пише "Преса".

При „Кристис" програмата е богата на гръмки (и скъпи) имена. Безспорни хитове са две емблематични платна - „Пролет" на Едуар Мане и „Строители с дърво" на Фернан Леже. Картината на Мане се предлага за първи път на наддаване, след като повече от 100 години е била в частна колекция. Произведението е собственост на американски фонд, специализиран в областта на здравеопазването, а сумата от продажбата (оценката е 25-35 млн. долара) ще отиде за благотворителност. През последните две десетилетия платното е било изложено в Националната галерия във Вашингтон, която е плащала наем за него. Ако достигне 35 млн. долара, творбата ще постави рекорд за френския художник, чието най-скъпо произведение досега е „Автопортрет с палитра", продадено за $33,2 млн. преди 4 години.

Едуар Мане, „Пролет"

„Картината е емблематична за творчеството на Мане - обясняват експерти от аукционната къща. - В нея присъстват основните теми на епохата: природа, женственост, мода и общество, а състоянието й е изключително добро". Импресионистът рисува „Пролет" през 1881-ва с намерение да създаде серия, посветена на годишните времена. Успява да довърши обаче само „Есен", преди да почине през 1883-та на 51 години. След смъртта му картината наследява неговият приятел и министър на културата Антонен Пруст. През 1902-а пък я купува оперният певец Жан-Батист Фор, страстен колекционер и покровител на Мане, който пет години по-късно я препродава в Америка. „Пролетта", на която е изобразена популярната френска актриса Жан дьо Марси, е изложена за първи път на Парижкия салон през 1882-ра, когато импресионизмът вече започва да си пробива път и сред по-широка аудитория. От 30-те картини на художника, показвани на прочутите есенни изложби, тази е единствената, останала в частни ръце.

От колегите импресионисти на Мане в каталога на „Кристис" са още Реноар - с „Момиче с чапла" ($5-7 млн.), и Клод Моне - със скалист пейзаж „Пор Котон: Лъвът" ($3-5 млн.) „Строители с дърво" на Фернан Леже пък е акцент в модернистичната колекция, предложена от къщата. Картината, рисувана в края на 40-те, е част от прочутата серия „Строители" на френския „художник на машините", а първоначалната й оценка е 16-22 млн. долара. В този раздел се предлагат и „Седнала гола жена на син фон" на Анри Матис ($4-6 млн.) и две платна на Миро, оценени на 5-8 млн. долара. Магнит за арт ценителите ще са произведения от колекцията на д-р Ейбръхам Меламед, един от пионерите в радиологията, притежавал една от най-представителните кубистични сбирки в Америка. Сред предложенията са 50 творби на Пикасо, Брак, Хуан Гри... а „Кристис" извеждат като акцент и Рене Магрит, от когото се предлагат три платна.

Анри Матис, „Седнала гола жена на син фон"

Белгийският художник присъства, разбира се, и в каталога на „Сотбис" - с няколко произведения, но конкурентната къща залага на друг майстор на сюрреализма - Салвадор Дали. Около 4 млн. долара е оценката на „Жена риба" (1930), купена на аукцион през 2010-а за 2,3 млн. Големият „импресионистичен" отговор на „Сотбис" пък са три творби на Клод Моне, чиято обща цена според експертите ще надхвърли 60 млн. долара. Водачът в групата е „Портрет на Алис Ошеде в градината" (1881), който се очаква да достигне 35 млн. долара - рекордна сума за френския художник в този жанр. Дамата, изобразена на картината, е 37 години по-младата любовница на художника, съпруга на неговия близък приятел и патрон Ернст Ошеде. Моне живее с нея 10 години, а двамата се женят чак след смъртта на мъжа й през 1892-ра. Портретът е купен още в края на 1881-ва от парижкия арт дилър Пол Дюран Рюел, който го продава на галерия в Ню Йорк. Оттогава е минал през няколко частни колекции, а за последно е излаган през 1970-а в Ню Йорк в мащабна експозиция, посветена на 100-годишнината на импресионизма.

Другите две произведения на Моне, за които ще се наддава в Ню Йорк, са пейзаж от 1887-а „Под тополите", оценен за $12-18 млн., и „Църквата във Вернон" (1894) - $7-9 млн. Една от последните картини на Ван Гог, рисувана само месец преди смъртта му, е другият коз на „Сотбис". „Ваза с маргаритки и макове" от 1890-а се очаква да се продаде за 50 млн. долара, а произведение на холандския гений не се е появявало на явно наддаване от 14 години, уточняват от къщата. Натюрмортът е принадлежал първоначално на лекаря на художника - д-р Пол Гаше. Именно портретът на доктора е последната картина на Ван Гог, продадена на търг на „Кристис" през 1990 г. Със сумата от $82,5 млн. долара тя държеше в продължение на 16 години първото място за най-скъпо произведение в света.

Според изкуствоведи „Ваза с маргаритки и макове" е една от малкото картини на Ван Гог, продадени приживе. След като сменя няколко собственици на Стария континент през 20-те години на ХХ век, тя заминава за САЩ. Купена е от американския колекционер и съосновател на МоМА Ансън Гудиър, която я предоставя дългосрочно на галерия „Олбрайт-Нокс" в Бъфало. След 30 години в изложбената зала картината е продадена от наследниците на Гудиър и повече половин век е в частни ръце. Дали ще остане в тях и срещу каква сума, предстои да разберем.

На главната: Клод Моне, „Портрет на Алис Ошеде в градината"