/КРОСС/ Почти 60% от хората, участвали в програми и мерки за заетост на МТСП, са намерили работа след това. При някои заетостта е била временна, докато други са започнали дори собствен бизнес. Това сочат данните от представената днес в МТСП оценка на активните политики на пазара на труда.

Изследването е изготвено по поръчка на МТСП с финансиране по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси". То се реализира по проект „Извършване на оценка на ефекта на активните политики на пазара на труда, финансирани със средства от държавния бюджет". Направени са три проучвания сред безработни, работодатели и служители на АЗ, които директно работят с безработни. Оценката е по критериите ефективност, икономичност и ефикасност на програмите. За целите на изследването са използвани също данни на Агенцията по заетостта, Националния статистически институт и Евростат.

29% от безработните, включени в субсидирана програма, след края на програмата са останали на работа в същата фирма. Извън програмите на бюрата по труда работа са намерили 23% от хората, по 3% са започнали собствен бизнес или са участвали в някаква друга програма за субсидирана заетост. Около 1/3 или 36% от всички изследвани лица не са успели да си намерят нова работа след края на програмата.

Работодателите, участвали в изследването, дават висока оценка на програмите и мерките, в които са участвали. За 83% от тях участието е удовлетворително, като 56,6% са напълно удовлетворени, а оценка 5 от 6 са дали 26% от работодателите.

Най-икономични за бюджета са мерките, при които се финансират само дължимите осигуровки за сметка на работодателя. При тях разходите за един човек варират от 51 лева за мярката за насърчаване на работодателите да наемат безработни лица на непълно работно време до 71 лв. на месец - за мярката за насърчаване на работодатели (микропредприятия) да разкриват първите си пет работни места.

При програмите и мерките, включващи финансиране на заплати и осигуровки, разходите за един нает са в порядъка 190 - 400 лв. в зависимост от това дали хората са наети на пълен или на непълен работен ден. Най-нисък е средният размер на изплатените средства на едно лице за месец по национална програма „От социални помощи към осигуряване на заетост", където хората работят на непълен работен ден, а най-висок е по-програма „Старт на кариерата", където младежите са с висше образование и възнаграждението е по-високо.

Максимален ефект имат програмите, насочени към млади хора с образование. След стажуване или чиракуване най-вече в частни фирми, дори без предварителен трудов стаж, след края на програмата голяма част от тях остават на работа в същата фирма. Към тези програми трябва да се прибавят и насърчителните мерки за разкриване на работни места за майки, които се връщат на работа след отпуск за отглеждане на малко дете.

Най-слаба е реализацията при програми за хора на социални помощи, продължително безработни или с трайни увреждания. Тези мерки имат нисък икономически, но висок социален ефект, тъй като са в подкрепа на най-уязвимите групи на пазара на труда. Голяма част от участвалите в националните програми „От социални помощи към осигуряване на заетост" и „Асистенти на хора с увреждания" не намират друга работа след края на програмата.