/КРОСС/ДПС не искат лично участие във властта и това по странен начин ги поставя в много изгодно положение. В такава позиция те са в състояние да диктуват практически всички параметри на политиката и, всъщност, те осигуряват парламентарната подкрепа дори, ако се формира мнозинство от над 120 души. Защото малките партии са изключително нестабилни.

Това го показа, примерно, гласуването на Велизар Енчев от ПГ на ПФ срещу Цецка Цачева за председател на НС, както и гласуването на Радан Кънев "въздържал се". Според сведенията, които имам, Меглена Кунева пък едва ли не шантажира останалите депутати от РБ, за да влязат в правителството и на този етап ПГ се намира на границата на разцеплението.

В крайна сметка всичко опира до ДПС, а те пък поставят своите условия. Част от тях са адресирани към факторите, които вземат истинските решения. ДПС се кълнат в евроатлантическите устои на сегашното статукво, а това означава, че срещу толерирането им те предлагат да удовлетворят много от желанията, за които настояват отвън, по западното направление.

За жалост, мисля, че вече можем да се простим с "Южен поток" и с АЕЦ "Белене", но пък можем да приветстваме нова, свежа ескадрила от трета ръка бойни самолети и не само тях. Това са малките, незначителни, от гледна точка на нашите политици, желания, които единствено интересуват нашите евроатлантически партньори в момента. Те искат достатъчно стабилно правителство, което да се разпише под тези решения, а оттам нататък дали ще изтрае кабинета и парламента половин година или две години им е безразлично.

Пресилено е да се каже, че ДПС са гарант за американските интереси в България, но във всеки случай това е смисълът на сделката, която те предлагат. И силата е в това, че е адресирана към хората, които наистина вземат решения и които ни натискат задкулисно.

Другият акцент на ДПС е вътрешнополитически. Хората на Местан искат предварително да възпрепятстват, да ограничат поставянето им в ролята на виновник за всичко. Да предотвратят чистката на техни кадри, за която се заканват съвсем открито от ПФ и по същество - от РБ. Това не може да стане, защото има и законова защита на кадрите - не може да има преследване на политическа основа. "Сатанизирането" на ДПС би доставило на някои партии полезния враг, от който има нужда всяка пропаганда и затова от ДПС искат да се предпазят в този период, да запазят завоюваните позиции в максимална степен. И да се явят на сцената след няколко години, вече при друга обстановка. Така че стратегията им е лесно обяснима и прагматична, защото те, все пак, са една ограничена партия с ограничен спектър от възможности.

А при тези коалиционни раздори, двамата или тримата като се карат, печели четвъртият. Не е чудно, че на този фон ДПС се оказва в момента предсказуем и надежден фактор, на който всички могат да се опрат, защото от движението нямат претенции за управление.

Народът очевидно се уморява от този театър. Каквото и да стане в страната единственият отговор на политиците е нови избори. Палят се хора - избори, недоволство срещу Орешарски - избори... Но според една стара максима глупостта е да правиш едно и също, въпреки че виждаш, че се получава не това, което искаш. Наблюдаваме безсилието на политическата класа - нищо ново от последните години

Коментар на Чавдар Найденов, социолог; БГНЕС