/КРОСС/ За четири години сивата икономика в страната е намаляла с 10%. През 2010 г. делът й е бил 42,2%, а през 2014 г. - 32,3%. Това показват оценките на работодателите в измервания, направени от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по проект за ограничаване и превенция на неформалната икономика.

Въпреки отчетената положителна тенденция страната ни продължава да е в „челната тройка" на държавите с най-голям дял сенчест бизнес в ЕС наред с Румъния (29,1%) и Литва (28,5%).

Като най-разпространени и проблемни прояви на неформалната икономика у нас се очертават измамите с ДДС, загубите от контрабанда на тютюневи изделия, фиктивните трудови договори, митническите процедури при търговия със страни извън ЕС, неиздаването на касови бонове в услугите. Това коментира експертът по проекта на АИКБ проф. д-р Стефан Петранов.

Туризмът, инфраструктурното строителство, млекопреработването и здравеопазването са сред браншовете с най-висок дял на сивата икономика. С най-нисък са машиностроенето и пощенските услуги, допълни социологът доц. д-р Емилия Ченгелова.

Шампионите по сива икономика - над 40%, са Видин, Шумен, Търговище. На другия полюс с 10-15% сив сектор са Русе, Благоевград, Велико Търново, сочат данните. Рязко са се увеличили работещите, които признават, че се осигуряват на по-малка сума от тази, която реално получават, пише Преса.

През 2012 г. те са били 34,2%, а през 2014 г. - 67,7%. Намаляват обаче случаите на работа без трудов договор. През 2010 г. те са били 16,6%, а през 2014 г. - едва 6,4%.