/КРОСС/ Новосформираният консорциум ЕПИК, Фондът на генералния държавен резерв на Султаната на Оман и Gemcorp са изпратили на 29 октомври предложение до Министерски съвет, Министерство на финансите и БНБ за инвестиции в КТБ. Инвеститорите предлагат да вложат 2,3 млрд. лв. в банката, обяви икономистът Вера Ахундова от неправителствената организация „Ние гражданите", която обединява вложители в КТБ.

По думите й офертата е получена от институциите, като тази информация беше потвърдена от служебния министър на финансите Румен Поражанов.

Офертата за КТБ на консорциума, с който БНБ и Министерство на финансите вече имаха разговори, постъпи при нас по електронен път, четох я през нощта. Ще я разгледаме днес, каза Порожанов в телефонно интервю.

Извън разговорите и кореспонденцията, консорциумът трябва да представи и ясни банкови гаранции, с които да докажат сериозността на своите намерения, допълни министърът.

Ако БНБ допусне, те трябва да се запознаят с докладите и състоянието на банката и след това да кажат параметрите, каза още Порожанов.

Според Вера Ахундова инвеститорите предлагат рекапитализация за над 2,3 млрд. лв., които те да вложат, като след това да има 50% тяхно участие и 50% участие на държавата. Имат няколко идеи как да стане оздравяването.

Потенциалните инвеститори имат представа какви активи са в капитала и обезпеченията на банката - над 9,8 млрд. лева, обясни тя. Има бизнеси и стратегически активи, които са заложили в банката и до две-три години тя ще излезе на печалба, уверена е Ахундова.

„Ако днес депутатите гласуват тези промени, ще дадат възможност да се договорят тези условия", коментира тя, като отрече информацията на бивш зам.-министър Милен Керемедчиев, че когато се говори за „Оманския фонд" като за възможен частен инвеститор на КТБ, не трябва да се има предвид Държавния фонд на султаната Оман.

„Звучи обидно да твърдим, че неясни капитали ще влязат в България. Бяхме тотално игнорирани от БНБ, които не представиха никакъв план за КТБ", отбеляза тя, като допълни, че не е упълномощена да дава информация, но официално тя може да бъде поискана.

„Проблемът в банката е спекулативен и криминален. Имаме клиентелисткото поведение на БНБ и две групи политици - едните, които разбират какво може да се случи, и други със спекулативно поведение - тези които създадоха октоподите", коментира Ахундова.