/КРОСС/ Ако в правителството, което ще излъчи XLIII НС, има хора, които формално служат на други държави, служби и институции, аз, а мисля че и повечето български граждани, ще бъда обезпокоен, каза Румен Петков от АБВ в интервю за предаването на БНР „Деконструкция".

Много се надявам да няма такива хора, защото имаме достатъчно сериозни и подготвени българи, които се подписват на кирилица, не се притесняват от майчиния си език, служат на род и родина не защото искат в биографията им да пише, че са били министри за три месеца или години, а защото изповядват патриотизъм, който е европейското разбиране за национално развитие, посочи той.

„Някои от колегите в Изпълнителния съвет на АБВ казват с чувство за хумор: „Добре, че са медиите, за да разберем в какъв формат ще участваме в едно следващо управление". Първо - АБВ е лявоцентристка формация и на предишния си национален съвет взехме решение да кандидатстваме за членство в Партията на европейските социалисти. Второ - ясно сме казали, че АБВ няма как да подкрепи десен кабинет. Важно е до дни да има яснота как ГЕРБ си представят управлението. Аз мисля, че на България е нужно мнозинство, което има политическа плътност. Моето усещане е, че ГЕРБ и Бойко Борисов нямат проблем с мнозинството. Дали ще бъдат митичните 13 депутати от Реформаторския блок, дали ще бъдат 15-ина от разпадащата се „България без цензура", дали ще бъде подкрепа на ДПС за правителство на малцинството, аз мисля, че ГЕРБ няма проблем с мнозинството, а с политическата легитимност на мнозинството. България не бива да има този проблем, защото това може да продължи да задава въпроси около боравенето на страната ни с евроинструментите", каза Петков в коментар по темата за подкрепата за правителство, съставено от ГЕРБ и Реформаторския блок.

Петков беше категоричен, че АБВ няма да подкрепи пенсионна реформа, която се изразява в механичното повишаване на възрастта за пенсиониране. От друга страна партията ще настоява за приемането на енергийна стратегия и създаването на анкетна комисия, която да направи оценка на действията в сектор „Енергетика" през последните години.

„Въпросът с КТБ има няколко институционални въпросителни. Първо - каква беше ролята на предишното правителство? Тогава правителството реагира много енергично при спасяването на една друга банка, докато при КТБ министърът на финансите, който сега е депутат от ДПС, блестеше с отсъствието си. Второ - абсолютно скандалното безучастие на ръководството на БНБ. Трето - каква беше ролята на прокуратурата? Четвърто - не разбрах защо бягаме от анализ на загубите за държавата, спестителите и българската икономика при фалит и при оздравяване на банката. Нямаме отговор колко са общините, чиито капитали ще потънат там безвъзвратно, нито общинските болници. Не знаем какви капитали има в КТБ българският бизнес. Никой не се наема да анализира удара върху българската икономика, но на база реални данни. Така че това прибързано решение не е добър знак към банковата система", каза Петков в коментар на казуса „КТБ".