/КРОСС/ Повечето представители на българския политически елит ужасно силно се страхуват да вземат сами важни за страната решения. Струва ми се, че първата им мисъл преди предприемането на някое действие е: „А какво ще кажат хората?" 

Под „хората" те разбират онези личности, които бившият чешки президент Вацлав Клаус много точно нарече „брюкселски народ".

Нашите политици толкова са свикнали да получават съвети, напътствия, указания, подсещания, напомняния, намигвания, подбутвания, похвали, мъмрения от чужбина, че ако по някакво чудо тази практика спре, те просто няма да знаят какво да правят. Когато свикнеш някой друг да ти казва какво да правиш, вероятността един ден да станеш самостоятелен е нищожна.

Събитията около съставянето на новото българско правителство илюстрират изключително добре тежката зависимост на политически ни елит ни от мненията на чужденците. До съвсем скоро представителите на ГЕРБ и на Реформаторския блок не намираха нищо смущаващо в програмата на Патриотичния фронт. Буквално преди дни от блока, който има претенциите да олицетворява в най-висша степен евроатлантическите принципи, дори официално заявиха, че няма да влязат в коалиция с ГЕРБ, ако там не бъде включен и Патриотичният фронт.

И изведнъж Жозеф Дол пристигна със гръм! И изведнъж се оказа, че в програмата на патриотите имало едни такива много страшни неща, които влизали в тотална дисхармония с евроатлантическите ценности. Дори и така да е, въпросните страшни неща не са се появили вчера. Тях винаги ги е имало, даже и тогава, когато родните евроатлантици много настояваха да се коалират с хората на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов. Как така изведнъж прозряха, че подобна официална коалиция е нежелателна?

Ами ето така - долетя председателят на ЕНП, порадва се на реновирания „Лъвов мост", оцени по достойнство г-жа Фандъкова и междувременно разпореди с кого евроатлантиците могат да правят коалиция и с кого не. Те почтително го изслушаха, козируваха и приведоха в изпълнение евроатлантическата директива.

Тези действия на нашите десни политици говорят за тежък дефицит на самостоятелно мислене. Само че няма да сме справедливи, ако приложим тази характеристика само към десните политици. Левите не са по-различни. Пък и в крайна сметка, не само политиците чакат да им бъдат спуснати указанията от чужбина.
По същия начин действат и хората, които вече четвърт век ни обясняват от телевизора какво става, защо става това и какво тепърва има да става. Повечето политолози и социолози вземат няколко брюкселски или вашингтонски наръчника и ни убеждават, че ще си останем тъпи и прости, докато не изпълним и последното, написано с най-дребен шрифт, указание.

25 години нашите политици правеха точно това. Безпрекословно се подчиниха на предписанията на „Вашингтонския консенсус", разпродадоха българската собственост на безценица, осигуриха невиждани печалби на чуждите корпорации, смачкаха регулацията.

Тези политики ни бяха представени като път към пълното щастие и абсолютното благоденствие. На практика въпросните неолиберални рецепти доведоха до влошаване на живота на повечето българи, до постоянно увелицаващо се неравенство и засилваща се бедност. Всъщност пострадахме всички с изключение на един тесен елит от привилегировани политици, икономисти, интелектуалци, които наложиха в българската действителност догмите на пазарния фундаментализъм и тоталната приватизация.

Катастрофата, наречена български преход, е съвсем логична. Не е възможно да вземеш някакъв чужд модел, измислен за съвсем други държави, със съвсем различни от нашите традиции, да го тропосаш в България, да кажеш: „Правете така!" и да очакваш добри резултати.

На мен много би ми се искало българските политици да мислят със собствените си глави, а не да чакат Жозеф Дол или Мартин Шулц да идват и да им дават нареждания.

Унизителна е тази липса на достойнство, унизително е желанието да изпълняваш винаги и по всяко време всяка брюкселска директива.

Освен това съм сигурен, че дори и в Брюксел не харесват подобно абсолютно подмазване. Никой не уважава лишените от собствено мислене васали. Да, ползват ги, но гледат на тях със снизхождение. И това е напълно естествено.

Петър Волгин
„Поглед Инфо"