/КРОСС/Фалитът на Корпоративна търговска банка (КТБ) изглежда сигурен и така най-сетне хората и фирми с гарантирани депозити ще получат достъп до парите си. Другият топ въпрос около банката е процедурата по несъстоятелност да протече прозрачно и ефективно, което ще зависи основно от назначенията на синдици. Те ще преразпределят активи за милиарди и действията им ще определят колко скоро и каква сума ще получат обратно кредиторите - най-вече фондът за гарантиране на влоговете. И не на последно място кой и каква отговорност ще понесе за източената банка.

Петъчен обрат

След близо петчасови парламентарни дебати в петък и гласуването, че държавата няма да спасява КТБ, това, което следва, е фалит на банката. Повратната точка, която преобърна мнението на ГЕРБ, беше "нагло писъмце" (по думите на Бойко Борисов), което беше нещо като предложение за преструктуриране на банката, но не с характер на правно обвързваща оферта (виж карето). Представеното от управителя на БНБ Иван Искров писмо на консорциума от оманския фонд, австрийците от EPIC и Gemcorp (на Атанас Бостанджиев, доскорошен шеф на VTB Capital в Лондон) обърна мнението на Борисов - от да дадем шанс и да спасим, до няма да дадем пари и няма да спасим. 

Под контрола на фонда и синдиците

По закон БНБ е институцията, която отнема лиценза на банка. Единствено централната банка може да поиска и обявяване на банка в несъстоятелност от съда, след като е отнела вече лиценза. Следват няколко технически ангажимента на БНБ към Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) - да го уведоми за поисканата несъстоятелност, да му изпрати списък на синдиците, от който фондът да избере и назначи двама, и в общи линии с това приключва участието й.

От този момент управлението на банката в несъстоятелност се поема от синдиците, а контролът върху тях се осъществява от фонда. Това е институцията с най-неполитическо ръководство, около която не е имало никакви скандали (състои се от председател, назначаван от Министерския съвет, представител на БНБ (зам.-председател), на Асоциацията на банките в България и двама членове, определяни от председателя и зам.-председателя на фонда).

Фондът контролира изцяло дейността на синдиците и процеса на несъстоятелността. Този механизъм явно не се харесва много - през лятото управляващите от кабинета "Орешарски" бяха изготвили два варианта на специален закон за КТБ, които изолираха фонда в процеса по несъстоятелността, като посочваха като контролен орган Министерството на финансите или НАП. Мотиви не бяха посочени. В петък пък от парламентарната трибуна депутатът от ДПС Йордан Цонев, автор на поредния специален закон за КТБ съвместно с Делян Пеевски, нападна председателя на УС на фонда, като посочи, че е свързан с икономически кръг, който имал представители в парламента и който вече придобивал депозити в КТБ. Цонев заяви, че ще наблюдават "много внимателно" процеса на несъстоятелността.

Синдиците също са важна фигура, тъй като само те имат право да управляват и да се разпореждат с всичко, включено в масата на несъстоятелността. Важно е и кой ги контролира.

Списъкът на синдиците се поддържа и обновява от БНБ. Той не е публичен. В края на юли 2014 г. от пресцентъра на централната банка казаха пред "Капитал Daily", че към онзи момент списъкът със синдиците се обновява, като след това ще се прецени дали да бъде публикуван или предоставян при поискане. До момента списък на синдиците от БНБ не е публикуван. По неофициална информация от адвокатските среди тогава в него е имало 10-20 имена. От тях обаче много отпадат - четирима, защото са квестори, други, защото в миналото са работили по сделки на компании, свързани с Цветан Василев, трети пък, защото сега са в ръководството на други банки.

След фалит - до 20 дни депозити

По сега действащия Закон за гарантиране на влоговете в банките, изплащането на гарантираните влогове (до 196 000 лв. на всички физически и юридически лица) започва най-късно до 20 работни дни от отнемането на лиценза на банката. Ако има изключителни обстоятелства, този срок може да бъде удължен с още 10 работни дни. За краен срок на изплащане се прилага общият 5-годишен давностен срок, т.е. в рамките на 5 години от началната дата на изплащане, вложителите могат да си вземат парите.

В закона е записано, че банката платец е една. От изказванията в петък в парламента стана ясно, че този път ще бъдат няколко банки и разпределението на вложителите в банките ще бъде по ЕГН. Сумата на гарантираните депозити е около 3.6 млрд. лв. в КТБ и 55 млн. лв. в дъщерната й ТБ "Виктория".
Според Менда Стоянова от ГЕРБ процедурата за изплащане на депозитите в закона била "много постна..., да не кажа, че няма такава". Тя посочи, че дори и в 10 банки да се изплащат депозитите, "два месеца ще има да гледаме опашки по банките". Затова Стоянова заяви, че трябва да се направи законодателна промяна, която да даде възможност всеки вложител да има свободен избор да посочи в коя банка иска да му бъдат преведени парите или на коя сметка, като депозантите бъдат минимално ангажиране в този процес. "Очакваме правителството да внесе промени по този въпрос", каза тя. Текстовете според нея трябва да се изработят заедно от БНБ и Министерството на финансите.

Освен законови промени обаче, това което Менда Стоянова предложи в парламента в петък, е свързано с нови технически проблеми и усложняване на процеса, което от своя страна ще го забави. Защото по закон всички гарантирани вложители трябва да подадат декларация при получаване на влоговете си, че не са част от изключенията на гаранцията в закона (свързани лица с акционери, управителни органи, че нямат преференциални депозити и пр.). Това обичайно се прави на място в банката платец при получаване на гарантираните средства. Освен това стотиците хиляди гарантирани вложители ще трябва да се наредят някъде на опашка - пред КТБ например, за да си подадат до синдиците исканата от тях банкова сметка, в която да им се преведат парите.

След кратката процедура по самото обявяване в неплатежоспособност следва същинската работа на синдиците - те започват събиране на вземанията на банката и удовлетворяване на кредиторите й. Първо се запечатват всички помещения на банката и се прави инвентаризация. За две седмици трябва да е готов план за осребряване на масата на несъстоятелността, изготвен от синдиците и одобрен от фонда. Всичко се описва в програмата за осребряване. Прави се оценка на активите, обичайно от външно наета оценителска фирма, по пазарна цена. Синдиците продават обезпеченията на лошите кредити, недвижимото и движимото имущество на банката, въобще всичко, което е актив на банката. При обслужваните заеми обезпеченията им преминават към банката, която е купила здравия кредит.

Програмата за осребряване на имуществото си има начална и крайна дата, определени от синдиците и одобрени от фонда. Средствата от продажбите се разпределят за удовлетворяване на обезпечени кредитори, фонда за гарантиране на влоговете, негарантираните вложители, облигационери.

Синдиците може да осребрят всички вземания по кредити в полза на банката поотделно или в съвкупност чрез публична продан. Алтернатива е да продадат цялото предприятие (което включва и кредитите й), без необходимост да се извършва публична продан, но след одобрение от съда, като в този случай съдът на свой ред трябва да вземе мнението на БНБ и ФГВБ.

Източник: Капитал