Тялото на будистки монах, умирял през 1926 г., е със запазени жизнени показатели и до днес
Секция: ЛЮБОПИТНО
03 Ноември 2014 13:14
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Тялото на будистки монах, умирял през 1926 г., е със запазени жизнени показатели и до днес

/КРОСС/Хамбо Лама Итигелов е роден през 1852 г. Още в детството си той искал да стане монах. Ето защо 16-годишен започва своето религиозно обучение в будистки университет в Бурятия, който днес е превърнат в руини. През 1911 г. той се превръща в Пандидо Хамбо Лама или глава на всички будисти в Русия.

През Първата световна война Итигелов създава организация, наречена "Бурятски братя", която снабдява армията с месо, дрехи и пари. Итигелов инициира построяването на няколко болници за ранените войници.

Най-интригуващото около живота на Итигелов все пак може би е... неговият край. Монахът сам избира момента на смъртта си. Годината е 1927-а. Итигелов току-що е навършил 75 години, когато решава да събере част от своите ученици, за да извършат заедно погребалните ритуали по повод неговата кончина. Монасите са в шок и отказват да изпълнят молитвата "Благопожелания за покойника", с която душата на все още живия Итигелов да намери покой в отвъдното. Итигелов започва да медитира въпреки всичко и в същия ден умира.

Итигелов оставя на своите ученици собственоръчно написан документ, в който казва, че трябва да бъде погребан в същата позиция на тялото, в която е умрял - седнал в поза "лотос". Текстът е написан на стар монголски език и предаден на храма в Иволгински, Монголия. Итигелов също ясно заявява своето желание да бъде поставен в кутия от борово дърво и сол.

През 1955 г. и 1977 г. тялото на Итигелов е изровено и монасите с изненада откриват, че то не е претърпяло никакви признаци на физическо разложение. Уплашени да разкрият на света това свое удивително откритие, тъй като комунистическият режим не бил оставил място за никаква религия в обществото, монасите замълчават.

Едва на 11 септември 2002 г. тялото в крайна сметка е ексхумирано и пренесено в Иволгинския дацан, мястото, където и днес почива Хамбо Лама. Останките са изследвани от монаси, учени и патолози и становището на всички е следното: "Тялото изглежда сякаш е умряло преди 36 часа, мускулите и тъканите са непокътнати, меките стави и кожата са изцяло на място. При досег тялото е топло."

При това положение можем ли да твърдим, че Хамбо Лама е жив или че има живот след смъртта?

Тук мненията стават коренно различни според вярванията. Будистките монаси например се отнасят с дълбок респект към Хамбо Лама и някои дори твърдят, че той е още жив, в състояние на нирвана и един ден ще се събуди.

Други пък смятат, че случаят на Хамбо Лама е свидетелство само и единствено за самомумификация. Приживе Итигелов е получил медицинско образование и дори е написал будистка енциклопедия по фармацевтика. Според доклада на един от патолозите му в тялото на Итигелов е открито завишено количество бромни соли. Според изследователя Браян ДънингХамбо лама е извършил древния японски ритуал сокушинбутсу.

Този вид самомумифициране се състои от дълъг режим на гладуване (3000 дни), при който се губят всички телесни мазнини, както и постепенно самоотравяне с богата на арсен диета, затваряне в гробница и финално гладуване. Комбинацията от липса на мазнини, дехидратация и високо ниво на арсен създава идеални условия за мумификация. В историята са известни 20 монаси, чиито тела са запазени по този начин.

Какъв е случаят на Хамбо Лама обаче остава загадка.

Източник: Списание 8