София /КРОСС/ Казусът с Корпоративна търговска банка продължава да е тема за размисъл сред депутати, въпреки че фалитът й вече изглежда почти сигурен. В петък народните избраници се отказаха от варианта БНБ да представи оздравителен план за банката, вместо да поиска ликвидация. Източници на „Преса" разкриха, че в парламента се въртят поне три идеи за бъдещето на закъсалия трезор.
Първата е банката да се оздрави с помощта на големите депозанти. Според одиторската оценка КТБ трябва да обезцени кредити за 4,222 млрд. лв. Депутати предлагат държавата да запълни 60% от капиталовата дупка, а останалите 40 процента да се набавят от вложителите с депозити над гарантираните 100 хил. евро, които да вземат акции от банката срещу парите си.
Вторият вариант е да се обяви фалит на финансовата институция, но със задна дата от 2-3 години. Това ще направи сключените сделки за кредити и всички договори за цесии невалидни. Сега цесиите (изкупуване на депозити на половин или по-ниска цена, с които се покриват кредити) облагодетелствали длъжници с проблемни заеми. Народни представители имали и друга идея - синдиците при евентуален фалит на КТБ да бъдат задължени да преразгледат цесиите, сключени, откакто банката е под специален надзор.
И днес БНБ запази мълчание за окончателния квесторски доклад, който ще стане основа-ние за фалит на КТБ. В централната банка обаче е получено ново писмо от мистериозни инвеститори, които искат да спасяват трезора. То е подписано от Никола Сукманджиев, но кой стои зад него не е уточнено. В писмото се предлага „спасителите" да налеят до 5,2 млрд. лв. в КТБ. Насреща обаче искат законодателни промени, участие и гаранции от българското правителство. „В момента текат преговори с международна банка за евентуална допълнителна подкрепа и акционерно участие", пише Сукманджиев.

Фалитът на банката щял да струва поне 5 млрд. лева

Фалитът на КТБ ще струва поне 5 млрд. лв. Това заяви пред „Преса" икономистът Венцислав Димитров. По думите му държавните и общинските дружества, имащи над гарантираните 100 000 евро, ще ги изгубят безвъзвратно. Според Димитров има различни варианти банката да бъде спасена и изрази учудването си от това, че управителят на БНБ Иван Искров е предлагал само един.
Фалитът на КТБ ще струва на държавата два пъти повече от оздравяването, обяви и издателят проф. Димитър Иванов. Освен това този процес лавинообразно ще засегне цялата банкова система у нас, смята той. Иванов призна, че от години е приятел с гуверньора на БНБ. Това е човек със силен характер, а сега явно е попаднал в някаква зависимост - може да са пари, власт или дори смъртна заплаха, коментира той.
Според бизнесмена Иво Прокопиев идеята за спасяването на банката се е „изпарила" с публикуването на одиторските доклади. Офертата на оманския фонд е в стил „идеите наши, бензинът ваш", каза Прокопиев.