/КРОСС/Леа Коен възражда легендарния Клуб на българските писателки. В него тя (като председател) ще събере известните в българската литература жени: Милена Фучеджиева (зам.-председател), Виктория Бисерова (секретар), проф. Миглена Николчина, Здравка Евтимова, Кристин Димитрова и Светлана Дичева. Нови членове ще постъпват с препоръки от двама души от Клуба. 

Те няма да се събират в офис, няма да купуват имоти, няма да отварят сладкарница или кръчма, а клуб. Но и той няма да е заведение за ядене, пиене и сладки приказки. Клубът на българските писателки ще бъде имагинерно място, без материално измерение. Територията, която ще заема, ще бъде мисловна.

Членският внос е доста по-висок от този в творческите съюзи - 100 лв. годишно.

Преглеждайки през години архивни документи, Леа Коен открива една различна България от началото на 20 век. Попада на сведения за съществувавено на женски организации и клубове в дневниците на Евдокия и Богдан Филови и се заравя да види какви са тези сдружения. Така научава, че през 20-те години у нас е създаден Съюз на жените с висше образование. Оказва се, че по онова време има доста жени с медицинско и правно образование, а най-много са учителките. В началото на 20 век у нас се радват на изключително влияние в обществото фигури като Екатерина Каравелова и дъщерите й Лора и Виола, които изпитват влечение към литература, образование, към познанието въобще.

В Съюза на жените с висше образование се формира секция на жени-писателки. Тя постепенно се оформя в клуб, който през 1934 г. се обособява като Клуб на българските писателки. В него членуват Евгения Марс, Дора Габе, Елисавета Багряна, Мара Петканова, Фани Попова-Мутафова, Яна Язова..., все жени с равноправно място в обществото наред с мъжете-писатели, разказва "Площад Славейков".

„Целите ни са преди всичко литературни, но и да оказваме влияние в обществения живот, - казва Коен. - Клубът не е свързан с никаква политическа тенденция. Ние сме хора с различни политически предпочитания, но тук ще се занимаваме само с неща, които са общи за всички ни. Ще бъдем толерантни помежду си, като се надяваме тази толерантност да се възпроизвежда и в нашето публично говорене като един модел за това как биха могли да съжителстват най-различни идеологии. Ще се стремим да заявим отношение към всички болезнени въпроси в обществото - към проявите на ксенофобия, расизъм... Ще го покажем и с действия."

Писателките ще развиват и благотворителна дейност. Ще основат литературна награда за разказ на етническа тема, за да насърчат писането в социално онеправданите кръгове.