/КРОСС/ КНСБ настоява за максимално широк формат на споразумение и за програма с ясни намерения в поне 4-5 ключови области, които не търпят отлагане - КТБ, енергийната система, която е в състояние на колапс и ще стане нещо лошо през зимата. На трето място искаме ясни мерки в бюджета за 2015 г. за подкрепа на икономиката и антидефлационни мерки. Ако дефлацията продължи, положението е на път да стане по-тежко дори от хиперинфлацията от 1996 г. На четвърто място са намеренията в ключови социални области - здравеопазване, пенсионна система, пазар на труда, образованието, правосъдието и сигурността.

Това каза в интервю за "24 часа" президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Той очаква Бойко Борисов да потърси и намери максимално широка подкрепа. Няма как да се правят реформи без съгласие, каза Димитров. 

Според Пламен Димитров фалирането на тази банка ще има далеч по-сериозни последици в икономиката, отколкото в момента някои от банкерите могат да си представят.

100 хил. български работници пряко или косвено ще бъдат засегнати от евентуалния фалит на банката. Близо 1/4 от тях са във военнопромишления комплекс и свързаните с него фирми. Също така и работещите за общини, болници, училища, университети, които имат взаимоотношения с тази банка.

Трябва да се даде възможност на Оманския фонд и ЕПИК поне да направят своите оферти за оздравяване на банката, преди да се мисли за фалит. Междувременно няма пречка парламентът да приеме бързи поправки, които да позволят плащането на гарантираните влогове и без банката да е в несъстоятелност, за да се успокоят гарантираните вложители. Това трябва да е комбинирано и с подкрепа от цялата банкова система, която в момента незнайно защо гледа безучастно, при положение че системният риск е очевиден, коментира президентът на КНСБ. 

Той отрече конфликт на интереси и бе категоричен, че синдиката няма никакви отношения с КТБ или Банка "Виктория", нито пък самият той в лично качество.

Що се отнанася до социалната политика на служебния кабинет Пламен Димитров открои две-три неща, които КНСБ паресва. Най-накрая виждаме криминализиране на укриването на осигуровки, което ще направи така, че всички да започнем да плащаме. Това ще има ефект не само в приходите на пенсионната система, но и в здравната. Очевидно е, че системата не може да се оздрави, ако не бъдат плавно увеличени осигуровките. И на трето място е решението за плавно увеличаване на пенсионната възраст и за ранното пенсиониране на категорийните работници. 2015 г. чука на вратата и поне тези два въпроса трябва непременно да бъдат решени, каза той. 

Президентът на КНСБ е на мнение, че дълговата философия трябва да се преразгледа.

Би трябвало да има пакет от мерки за борба с дефлацията, при която цените падат, но това означава, че икономиката се свива, производството намалява и бизнесът започва да съкращава работни места, коментира той. Единственият начин за борба с дефлацията, според него, е чрез потреблението.

В момента бизнесът не инвестира, банките не кредитират и заради това правителството трябва да започне да харчи повече и като инвестиции, и за да вдигне доходите. Ние сме втора година в дефлация и въпреки това този проблем се подценява. Вижте еврозоната, където при спад на инфлацията от 0,3% започнаха да прилагат антидефлационни мерки. Трябват ни инвестиции от правителството, особено в сектори, които няма да получат средства от еврофондовете в следващите седем години. Такъв например е железопътният транспорт. Трябва да се откажем от старите платформи за ограничения, които водят до спирала надолу. Ако дефлацията мине 2%, а ние сме много близо, излизането ще е много трудно. Нужно е и минималната заплата да стане 400 лв. от 1 януари и поне с 10-15% да се увеличат замразените от години заплати в бюджетната сфера, каза още пред изданието Пламен Димитров.