/КРОСС/ Американската карта вече е оцветена в червено след междинните избори. В Съединените щати обаче червеното е цветът на Републиканската партия и изобщо на десницата във всичките ѝ разновидности - политически, икономически, социални, сексуални. Именно тази десница постигна забележителен изборен успех, запазвайки контрола върху Камарата на представителите и отнемайки на демократите мнозинството в Сената.

Причината за тази победа се корени не толкова в привлекателните и убедителни послания на републиканците, нито в харизматичните им представители - такива просто няма. Републиканците победиха най-вече заради огромното разочарование, което предизвиква водената от Барак Обама политика. Президентът, с когото не само много американци, но и хора по целия свят, свързваха една коренно различна външна и вътрешна политика на Вашингтон, се оказа не много по-различен от предшественика си Буш-младши. Независимо от прословутата здравна реформа и всички обещания за подобряване живота на обикновените американци, администрацията на Обама си остана все същият защитник преди всичко на интересите на гигантските корпорации. В международен план Съединените щати продължиха да затъват все по-дълбоко в тресавището на Близкия Изток, а инспирираната от службите им Арабска пролет се оказа най-доброто средство за възхода на крайните ислямистки партии и движения. Ето защо няма никаква изненада във факта, че личният рейтинг на Обама се срина до най-ниското си ниво от избирането му за президент. Също толкова естествено беше поведението на американския президент по време на настоящата предизборна кампания. Той гледаше да се появява възможно по-рядко на предизборните мероприятия, следвайки древния лекарски принцип: „Не вреди!" Въпреки тази президентска въздържаност избирателите решиха строго да накажат партията му.

Разбира се, републиканското мнозинство в Сената и Камарата на представителите съвсем не означава, че оттук нататък единствено представителите на Великата стара партия ще определят политиката на Вашингтон. Независимо от факта, че президентът Обама вече е „куца патица", той има достатъчно лостове за влияние, а и историята е показала, че мнозинството в Конгреса съвсем не е гаранция за успех и на президентските избори. Така че еуфорията в републиканския лагер е твърде преждевременна. Ако продължат да се уповават на старите неолиберални мантри за „по-малко държава" и „повече пазар", именно републиканците ще са тези, които ще изядат следващите шамари от избирателите.

Петър волгин

A-specto