/КРОСС/ „Служебното правителство не е независимо, не е експертно, не е национално отговорно", се казва в декларация на „БСП лява България", представена от зам.-председателят на парламентарната група на коалицията Атанас Мерджанов.

Според социалистите служебният кабинет е стигнал и до недопустимото - опасни игри с националния интерес в ситуацията на кризи в Украйна, Ирак, Сирия и Афганистан. Действията на премиера и на един от служебните министри зачеркнаха усилията на няколко български правителства за баланс във външната политика.

„Скрито зад декларациите за прозрачност и честност, служебното правителство отвори широко врата за корпоративни и партийни интереси", продължи Мерджанов.

Според него кабинетът на Георги Близнашки се е оказал много по-отговорен към кадрите на една определена политическа партия. „Преди три месеца го определихме като троянски кон на ГЕРБ. И наистина - той пренесе техни хора на ключови позиции в изпълнителната власт", уточни зам.-председателят на парламентарната група.

„Непрекъснато саморекламиращото се като правителство, разчитащо на подкрепа от ЕС, забави одобрението на бъдещите оперативни програми", каза той. По неговите думи за сметка на това служебният кабинет е направил първите стъпки за моделиране на „подходящи" за европейско финансиране приоритети и в други сфери.

„Очевидно автомагистралите могат да бъдат приоритет само ако строителството им бъде в ръцете на „правилното" управление, излъчено от „правилната" политическа партия", коментира социалистът.

Атанас Мерджанов е на мнение, че Националната инвестиционна програма не е била приоритет, въпреки че насърчава растежа на местно ниво. „Спирането й в ход, освен до управленско късогледство, най-вероятно опира до желанието отново да бъде упражнен до болка познатият ни партиен контрол върху публичните средства", категоричен е той.

„За три месеца живот служебното правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев, успя категорично да докаже, че не е независимо, не е експертно, не е национално отговорно. Така го оцени БСП още след първите му стъпки. И днес нямаме основание да променим оценката си.
Служебният кабинет надхвърли правомощията си, позволи си без санкцията на парламент в парламентарна република да прави политики в ключови сфери, като национална сигурност, финанси, енергетика и отбрана. Но пък остави на заден план основната си задача - да гарантира спокойно, обективно и честно провеждане на изборите.
Служебният кабинет стигна и до недопустимото - позволи си и опасни игри с националния интерес в ситуацията на кризи в Украйна, Ирак, Сирия и Афганистан. Това е най-мекото определение за подготвената от служебния военен министър Велизар Шаламанов Визия 2020, в която се появи скандалният текст, че Русия е в информационна война с България, че държавата на Путин е заплаха за националната ни сигурност.
С лека ръка един служебен министър и един служебен премиер, под благосклонния поглед на назначилия ги президент, зачеркнаха усилията на няколко български правителства за баланс във външната политика. На фона на агресивния тон към Русия логично дойде и стопирането на усилията за изпълнението на стратегическия проект Южен поток. Без мисъл за последствията за националната ни сигурност, икономиката и енергетиката.
В същото време неотложни задачи по бежанския проблем бяха заобикаляни и не получиха адекватна реакция. Но за сметка на това бе направен опит да бъде уволнен шефът на Служба „Военна информация" Веселин Иванов.
Скрито зад декларациите за прозрачност и честност, служебното правителство широко отвори вратата на корпоративни и партийни интереси.
Беше създаден Енергиен борд, рекламиран като мястото, в което са представени всички интереси, в което ще бъдат търсени консенсусни решения и ще бъдат предлагани политики. Истината е, че той събра на едно място и вълците, и агнетата. Корпоративни лобита, които не успяваха да прокарат интересите си до момента, получиха официална санкция да правят своята политика в енергетиката. И не закъсняха да се възползват - стопирани бяха действията за ограничаване на ВЕИ-сектора и монополите в енергетиката, а цената на електроенергията бе повишена без сериозна мотивировка.
Заето с демонстрациите на консенсус, диалог и проевропейска визия, служебното ръководство пропусна да работи по истинските европейски изисквания, на които трябва да отговори сектор „Енергетика". Блокирани бяха действията по всички ключови мерки на Кабинета „Орешарски" в тази посока - по балансиращия пазар на електроенергия и по стартирането на енергийната борса.
Служебното правителство почти успя да превърне България в държава, в която бордовете изместват институциите. Защото бордовете се управляват корпоративно от посочилия ги, а институциите функционират при много по-сложни форми на контрол, включително обществен.
Защо ни беше нужен Изборен борд, последван от борд и при министъра на вътрешните работи?! Вероятно заради обявеният от кабинета на Георги Близнашки основен приоритет - „активно взаимодействие между държавните институции в партньорство с гражданското общество за свободни и честни избори." Мимикрията на граждански контрол може и да свърши пиарска работа, но истината е, че нямаше ефективно противодействие в купуването на гласове.
Много по-отговорен се оказа кабинетът на Георги Близнашки към кадрите, но към кадрите на една определена политическа партия. Преди три месеца го определихме като троянски кон на ГЕРБ и наистина той пренесе техни хора на ключови позиции в изпълнителната власт. Дори бърз преглед показва, че структури със стратегическо значение и концентрация на ресурси се оказаха в ръцете на ГЕРБ преди изборите. Само за няколко месеца служебният кабинет последователно успя да промени ръководните състави на основни звена във финансите, икономиката, енергетиката, транспорта, отбраната, външните работи, здравеопазването и земеделието.
Непрекъснато саморекламиращото се като правителство, разчитащо на подкрепа от ЕС, забави одобрението на бъдещите оперативни програми. За сметка на това служебният кабинет направи първите стъпки за моделиране на „подходящи" за европейско финансиране приоритети и в други сфери.
Едно от първите му действия бе да промени приоритетите на оперативните програми ОП „Транспорт" и ОП „Региони в растеж" 2014-2020 в полза на пътната инфраструктура за сметка на железопътната. Натискът е в полза на автомагистралното строителство. Дали е случайно и спирането на всички обществени поръчки по рехабилитацията на ключови отсечки от националната пътна мрежа?
Очевидно автомагистралите могат да бъдат приоритет само ако строителството им бъде в ръцете на „правилното" управление, излъчено от правилната политическа партия.

Но пък Националната инвестиционна програма не може да бъде приоритет, въпреки че насърчава растежа на местно ниво. Спирането й в ход освен до управленско късогледство, най-вероятно опира до желанието отново да бъде упражнен до болка познатият ни партиен контрол върху публичните средства.

Логични са въпросите:
Кой стоеше и стои зад служебното правителство?
Защити ли то експертността си, успокои ли нацията, гарантира ли честни избори или доста по-успешно се справи с това да балансира между корпоративни амбиции и партийни задачи?
Отстояваше ли националният интерес или работеше срещу него?
Не създаде ли той свое задкулисие, маскирано зад гражданственост и диалог, макар че се роди уж като отговор на задкулисието?
Въпросите са най-вече към президента - конструкторът на служебния кабинет, който го захрани с най-проверените си кадри.
Въпросите са и към победилата на изборите партия и към следващия премиер.
Ще свали ли маската на служебния кабинет? Ще обезвреди ли опасните тенденции, които той въпреки, ограничените си правомощия заложи?"