/КРОСС/ Последният кръг от преговори между четирите партии и коалиции в бъдещото управление е довел до значителни промени в програмната декларация, показва сравнение между първия и окончателния вариант, разпространен вчера. Някои от новите текстове отразяват приоритети на АБВ и Патриотичния фронт, а други очевидно са претърпели редакция в резултат на обществените реакции. На най-сериозен "ремонт" са подложени ангажиментите в сферата на съдебната власт, енергетиката и публичните финанси, посочва "Сега".

Кандидат-премиерът Бойко Борисов вчера уведоми президента, че мандатът за съставяне на правителството е успешен. Очаква се днес съставът му да бъде гласуван в парламента и да бъде подкрепен от 137 гласа, осигурени от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ. В опозиция засега остават БСП, ДПС, БДЦ и "Атака".

Окончателната програма предвижда въвеждане на нов данък - върху операциите на капиталовите пазари. Според анализатори зад новоявилия се текст всъщност стои старата идея за облагане на печалбите от борсата. Тя бе подхвърлена от бившия финансов министър Симеон Дянков в края на 2012 г. заедно с куп други спорни идеи, от които оцеля само облагането на доходите от лихви по депозитите. Тогава експерти коментираха, че данъкът ще удари и без това слабата борса. По това време Владислав Горанов - от днес финансов министър, обясняваше, че не разбира защо държавата трябва да проявява особена загриженост точно за капиталовия пазар.

Сред новите предложения в областта на публичните финанси е и ограничаването на разходната част на бюджета до 39% от БВП вместо предложените в предходната редакция 40%, които са и максимално позволеният по закон лимит. Орязването на 1% от разходната част би означавало около 830 млн. лв. по-малко разходи за бюджет 2015 спрямо максимално позволеното. Новост в окончателната програма е и предвиденият дебат по цялостната данъчна политика, както и въвеждане на законодателство за ограничаване на участието на офшорните компании в българската икономика. Не е ясно какво точно се има предвид, защото вече действа подобен закон, приет по инициатива на ДПС.

ГЕРБ са склонили на реформи в съдебната система. В декларацията е залегнала голяма част от лансираните от правосъдния министър Христо Иванов мерки - разделяне на Висшия съдебен съвет на съдийска и прокурорска квота, пряк избор на членовете им от магистратите и намаляване на партийната квота в съвета, която в момента е 50%. Иванов предлага още да се въведат механизми за отзоваване на главния прокурор и председателите на върховните съдилища, ако те не се справят с работата си. Иска се и механизъм за обществен контрол върху работата на главния прокурор. Прекратяване на партийната намеса в съда и държавното обвинение, както и подкрепа за спецпрокуратурата, която да работи приоритетно по дела за корупция са други предлагани мерки. Проблемът в случая е, че за голяма част от идеите са нужни промени в конституцията.

Довършване на стената по границата с Турция пък е залегнало в програмата за МВР. Тази мярка бе лансирана от сегашния главен секретар Светлозар Лазаров. По негови сметки ще трябват около 40 млн. лв. Концентрация на полицаи в места с висока битова престъпност и видеонаблюдение са сред другите приоритети.

Важни промени са претърпели и приоритетите в социалната сфера. Амбициозната задача за нов Кодекс на труда е "спихнала" до "промени в трудовото законодателство". Продължаването на пенсионната реформа е придобило една идея по-голяма яснота - с отсрочка на промените за работещите тежък труд. Първа и втора категория работници ще продължат и догодина да се пенсионират по досегашните условия, а пенсията си ще получават от НОИ. Освен това е записано "съобразяване на пенсионната реформа с демографските и социално-икономическите характеристики на страната". Обърнато е специално внимание на демографския въпрос с обещанието за "приемане на национална програма за противодействие на демографската катастрофа". Подкрепата за тридетния модел е допълнена с противоречивото "висок интензитет на подпомагане до трето дете", явно за да се угоди на партньорите. Революционна е идеята за "възможност за почасова работа и въвеждане на минимално почасово заплащане" - искане, което бизнесът отправя от години.

В здравеопазването нов момент е преструктурирането на НЗОК, но липсват подробности в каква насока ще е то. Посочено е, че тя трябва да се превърне не само във финансиращ, но и в "контролен орган от името на осигурените граждани". Вече изрично е записано, че бъдещата национална здравна карта ще има задължителен характер.

Почти пълна промяна е настъпила в управленската програма на правителството в сектор енергетика. В част от заложените мерки ясно личат отколешни искания на Патриотичния фронт. Например да се направи комплексен преглед на разходите в сектора, които формират крайната цена на тока, като тези резултати ще бъдат оповестени публично. Това обаче на практика е излишно, тъй като отчетите на държавните и частните компании са достъпни за всеки във фирмените регистри, а и ДКЕВР вече направи по няколко одита на електроенергийните фирми. Програмата предвижда и ограничаване на "вредното въздействие на монополите като мярка за стимулиране на конкуренцията". Не е ясно обаче точно кои са "лошите" и как държавата ще се справи с тях, без да наруши пазарните принципи.

Ако в първия вариант се предвиждаше анализ за рентабилността и нуждата от бъдещи енергийни мощности, то сега се оказва, че приоритет в енергийната ефективност ще бъде изграждането на нови. Все пак за тях ще се направи анализ и те ще станат факт само в унисон с европравилата. Ще се подкрепят само нови мощности с най-малко разходи и без предоставяне на държавни или корпоративни гаранции.

Икономиката не се "радва" на съществени промени. Новост е единствено създаването на инвестиционен фонд за високотехнологични производства чрез публично-частно партньорство и постепенно изтегляне на държавата от тях след успешното им развитие. Ще се ограничава и рискът при фалит на малки и средни фирми. Ще се насърчава т.нар. втори шанс за предприемачеството.

Любопитни размествания са настъпили в културата. Отпаднала е точката за създаване на публична законодателна среда, която да гарантира медийна независимост и плурализъм, прозрачност и публичност на собствеността и контрола върху медиите, както и законова защита на журналистическия труд. Това обещание е отстъпило място на насърчаването на нова духовна среда за етнокултурно взаимодействие и интеграция на всички етнически и религиозни групи в единната българска нация.

Измененията в регионалната политика може би са по-скоро в сферата на куриозното. Сакар е отпаднал от приоритетите и сега вече на стимули могат да се надяват само Странджа и Родопите. Северозападът е запазил мястото си, но "губи" 1 млрд. лв., обещани в първия вариант. За компенсация е записана поредната стратегия - за българското село.