Четете, четете: "Новият Министерски съвет е стъпил изцяло върху лъжата...". Хард-опозиция и много принципно нали. Да продължим да четем: "То (става дума за правителството) няма програма, а един сбор от пожелателни изречения, които са доста по-неконкретни дори от предизборните програми на партиите и поемат много по-малко ясни ангажименти". Авторът се е развихрил, нали и кове, кове...Нека да продължим: "Доколкото виждаме идеи в този план „Орешарски", те противоречат на програмата на БСП, т.е. представляват лъжа към избирателите на най-голямата партия в създалата се коалиция...". Оппа, тук вече можете да схванете, че май авторът на тези думи има предвид всъщност предишния кабинет. Сега вече е лесно да познаете кой е казал това - авторът на думите е Радан Кънев, а те са изречени на 31 май 2013 година, тоест още дори преди аферата "Пеевски". Човекът е безпощаден, принципен, еуфоричен. Още не е открил комуникацията с песни във фейсбук, ама иначе реже като с трион и не пести жлъч.

Нека сега да направим магията и да превъртим историята до фаталната дата 7 ноември 2014 година. Лицето Радан Кънев е на трибуната в парламента и казва: "аз лично ще наруша пряко предизборно обещание". Не се оставяйте красотата на езика да ви излъже. Нарушаване на пряко предизборно обещание е евфемизъм на опашата лъжа. Истинското изречение на лидера на ДСБ трябваше да бъде - "Аз лично в момента ще излъжа жестоко всичките си избиратели от Варна". Точно това означава да нарушиш обещание. То не е като да счупиш чаша или ваза, това е пряко заплюване на всички, които са гласували за тебе. И това за обещанието не го казва някой параноичен комуняга, това самопризнание излиза от устата на самия Кънев. Тогава смело можем да направим извода, който се натрапва: "Новият Министерски съвет е стъпил изцяло върху лъжата...". Това правителство започва с опашата лъжа на Реформаторския блок, че няма да подкрепят кабинет начело с Бойко Борисов. Самият Кънев направи турне из всички телевизии и медии, за да повтаря отново и отново, че няма да подкрепи правителство начело с Борисов и това предизвикваше радостно статуси и виртуални възклицания на хардкор-електората на ДСБ и дори ги изпълваше с някакво чувство на морално превъзходство към останалата част от вселената. На 7 ноември лично лидерът на тяхната партия ги заплю зловещо. Той сам си призна, че нарушава предизборно обещание, тоест лъже като Иван Костов за резултатите от приватизацията, защото знаеше, че неговият вот ще се разпространява от уста на уста в проклятие, псувня и ругатня.

Нима обаче признаването на лъжата я заличава като политически факт? Нима фалшивото разкаяние може да скрие позора на предателството? Кънев, в името на компромиса, показа среден пръст на своите избиратели. Мен, признавам си, съдбата на десните избиратели слабо ме интересува, но пък съм фен на това да има здравословна връзка между политици и електорат. Тоест връзка, в която опашатата лъжа да не присъства.

Именно голямото лъготене е причина всички останали слова на лидера на ДСБ да изглеждат нелепо, патетично като купчина опорни точки, предназначени да прикрият очевидния гаф. Министерският съвет на Борисов номер 2 се роди в абсолютна лъжа. Ех, защо Кънев от 2014 година съвсем не е моралната висота на Кънев от 2013 година? Ееех, защо Кънев от 2014 година не се вълнува толкова от подмяната на програмите на всички партии и от избълваната програмна декларация, която е триумф на тъпите клишета? Ако Кънев от 2013 година видеше Кънев от 2014 година, сигурно щеше да го преследва с камшик или поне така се надявам. Защото у Кънев от 2014 година отсъства загрижеността за излъганите десни избиратели. Няма я. Има някакви позьорски фрази за реформи, ама няма грам покаяние за лъжата. Поне грам.

Да, разбира се, ще кажете, че политиката така или иначе е изкуството на компромиса, в нея на лъжата й се вика нарушено обещание и се гледа през пръсти на подобни действия. Да, ама нали партията на умните, красивите и богатите... не трябваше да е като другите. Само гугълнете името на Радан Кънев и ще ви залеят едни принципни патетики, едни фрази, които са сиропирани от морал, едни сладкиши за небесното ниво на политиката, която правят. Оказа се, че опозиционните небеса се превръщат в много рядка парламентарна кал в управлението. И пръскат гнусно. Най-вече тези, които не спират да лъжат. И да наричат лъжите си "нарушено обещание"...

А да не говорим, че най-накрая Кънев реши да поздрави министрите от кабинета на Борисов с песента на английския социалист Стинг. Радане, да не би да си решил да казваш нещо важно на съпартийците си, а?

Коментар на Александър Симов