София /КРОСС/ Днес се навършват 100 години от рождението на големия писател и сценаристи Павел Вежинов.
Павел Вежинов, чието истинско име е Никола Делчев Гугов, е роден на 9 ноември 1914 г. в София. Израства в Драз махала. Завършва Първа мъжка гимназия. В началото на 1930 год. сътрудничи на изданията "Жупел", "РЛФ", "Щит", "Изкуство и критика" и др., през 1938-1944 г. следва философия в Софийския университет. През 1938 г. излиза първият му сборник разкази "Улица без паваж", а през 1943 - "Дни и вечери". Член на БКП от 1944 г.
От есента на 1944 г. участва във Втората световна война като кореспондент и главен редактор на вестник "Фронтовак". Въплътява впечатленията си от живота на българската армия в поредица от разкази в повестите "Златан" и "Втора рота", като последното произведение спечелва значителна популярност и е преиздавано няколко пъти. През 1950 и 1951 г. получава Димитровска награда за фронтовите си произведения.
От 1947 до 1951 г. Павел Вежинов е заместник главен редактор на вестник "Стършел", от 1951 г. на списание "Септември", а от 1954 до 1972 г. работи в "Българска кинематография" първоначално като сценарист, а по-късно и като земестник-генерален директор. От 1972 г. е главен редактор на списание "Съвременник" и член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.
През 50-те и 60-те години Павел Вежинов издава множество криминални романи и повести като "Следите остават" (1954), "Произшествие на тихата улица" (1960), "Човекът в сянка" (1965), "Прилепите летят нощем" (1969), а също и пътеписи от участието на българските олимпийци по света - "Знамена по стадионите" (1950), "На Олимпиада в Хелзенки" (1953), "До Мелбълн по въздух и море" (1957). Самият той е председател на боксовата секция.
Павел Вежинов е първият наш писател от новото време, който се обръща към фантастиката. Още през 1956 г. пише сатиричната гротеска "Историята на едно привидение", а през 1965 г. разказите "Сините пеперуди" и "Моят пръв ден", които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излиза романът "Гибелта на Аякс".
През 1963 г. е напечатан сборникът разкази "Момчето с цигулката", който бележи нов, по-различен етап в творчеството му, обръщайки се към морлно-психологическите проблеми на съвремието. Следват "Дъх на бадеми" (1966),"Звездите над нас" (1966), "Малките приключения".
Романът "Нощем с белите коне" (1975) се появява първоначално в сп. "Септември". Още не е заглъхнал шумният успех, когато се появява повестта "Бариерата" (1976), за която същата година получава отново Димитровска награда. И през всяка последваща година печата още силни произведения - "Белият гущер" (1977), "Синият камък" (1977), "Езерното момче" (1979).
Последният завършен роман на Павел Вежинов е "Везни" (1982), който продължава същия кръг от философско-психологически проблеми и в който са синтезирани размислите на твореца за човешкото битие, проблемите на личността и тезите за "първоначалността на живота". А последната новела "Дълъг летен ден" се появява в списание "Съвременник" (кн. 3 от 1983 г.) малко преди смъртта му.
Почива внезапно на 20 декември 1983 г.