9 ноември 1989 година беше денят на столетието, денят на германците от Изтока и Запада, но и денят на всички европейци и на цяла Европа, твърди в коментара си Александър Кудашев.

9 ноември 1989 година беше магически момент в германската история. Само за няколко часа животът на германците, а и на европейците се промени. Управляваната от комунистите Източна Германия се самовзриви под натиска на демонстрантите и бегълците. Падането на Берлинската стена беше краят на ГДР, макар че Обединението на Германия беше осъществено едва година по-късно. Останала без стена и телени заграждения, които да преграждат пътя на гражданите към свободата, ГДР се оказа неспособна да съществува.

Хубавото беше, че Съветският съюз под ръководството на реформатора Горбачов, както и комунистическите властници в Източен Берлин се отказаха от употребата на насилие. Не се стигна до "китайско решение", като кървавата разправа с демонстрантите на площад Тянанмън. Мирните протести в Източна Германия през 1989 не бяха брутално премазани като въстанията в ГДР от 1953, в Унгария през 1956 и в Чехия през 1968 година. Падането на стената увенча с успех мирната революция на източногерманците.

9 ноември беше ден на щастие, на сълзи от неописуема радост. Той извика на живот забравени и подтискани чувства, желанието за единство и от двете страни, мечтите за свободен живот на Изтока. 9 ноември беше колективното опиянение на един народ - ден на неописуеми емоции, които показаха, че дори 40-те години разделение не са накърнили чувството за общност между германците, а това впрочем си беше чиста изненада. В този исторически момент се родиха и незабравимите думи на Вили Бранд, че "се обединява онова, което е било едно цяло".

Това обединение, което в очите на някои може и да е изглеждало направо опасно, де факто не беше насочено срещу никого в Европа и света, и най-вече не застрашаваше съседите на Германия. Мирната революция създаде една нова Германия в центъра на Европа.

Въстанието на източногерманците беше насочено срещу комунистическата диктатура, срещу тоталния контрол на една "държава-настойник", както се казваше в една забранена в ГДР, но и много четена там, книга. Това беше въстание в името на една нова държава на откритост, в която никой вече да не бъде затварян, затова и искането за свобода на пътуванията беше толкова централно.

След 9 ноември 1989 Германия стана по-протестантска и по-източна, не така крайна в идеологическо отношение. Можем дори да кажем, че донякъде Германия е станала и по-лява. Страната се ръководи и представлява пред света от двама източногерманци - от федералния президент Йоахим Гаук и канцлерката Ангела Меркел. Опитът им от времената на ГДР неизбежно е оставил отпечатък върху тях. Понякога това дори им се натяква, макар че подобни неща спадат към нормалния стил на едно политическото ежедневие, без да разделя Изтока от Запада. Единството на германската нация е много по-силно, отколкото си мислят мнозина. И то започна с общата радостна еуфория на 9 ноември 1989 година.

Коментар на Александър Кудашев, "Дойче веле"