/КРОСС/Днес се навършват 25 години от началото на прехода в България, положено със свалянето на дългогодишния партиен и държавен ръководител Тодор Живков. На 10-и ноември 1989-а година на пленум на Централния комитет на БКП Живков е освободен от поста генерален секретар на партията, след като е управлявал еднолично в продължение на 35 години.

Ден по-рано пада Берлинската стена - един от най-известните символи на Студената война.

Със свалянето на Тодор Живков от власт започват политически промени и преходът на страната към демокрация и пазарна икономика.

На 17 ноември, при първото заседание на Народното събрание след пленума, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството. БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно - на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.

Народното събрание гласува отмяната едва на 15 януари 1990 г. През месец юни 1990 г. в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори в България след 45 години тоталитарна система. Тодор Живков умира на 5 август 1998 г., без да бъде осъден за престъпленията, които са извършени по времето на неговото управление.

Национално представително проучване на "Алфа Рисърч", което е посветено на годишнината от началото на демократичните процеси, показва, че 51% от хората между 16 и 30 години у нас не могат да кажат нищо за Тодор Живков. 94% от най-младите заявяват, че не знаят почти нищо за онзи период.

25 години след началото на демократичните промени у нас, колективната памет за социалистическа България постепенно избледнява. В същото време започва да доминира носталгично-идеализираният образ на комунизма, каза Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч", цитирана от БНР. 

Нито една образователна, културна институция няма систематичен ангажимент да покаже и разкрие механизмите, идеологията и функционирането на този строй - нито медиите, нито училището, нито университетите, нито музеите. Всяка една от тези институции се е отдръпнала, оставяйки младото поколение да черпи познания за социализма единствено от разказите на свои роднини и познати, които с течение на времето съвсем естествено избледняват, преосмислят се и в крайна сметка се идеализират, коментира Димитрова. 

Председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов смята, че има целенасочен опит да се заличи паметта за комунизма.

Изложбата "Пробиви в стената" ще събере любители на историята в 18:15 часа днес в Националната художествена галерия.

Експозицията е посветена на жертвите на комунистическия режим в България.

Опит да се запълни сериозна празнина правят инициаторите - според тях липсват автентични визуални свидетелства от комунистическите трудови лагери в България.

Събрани са хиляди лични спомени, документите от архивите, ретроспективните възстановки - въпреки богатството и приноса им за оценката на комунистическо минало - не могат да заместят непосредствената, жива снимка или образ.

Изложбата ще покаже автентични рисунки, портрети на български граждани, репресирани от комунистическия режим по политически и биографични причини, както и моменти от техния мъчителен живот в "концлагерна България".

Авторът им д-р Петър Байчев в продължение на почти 5 години от своя престой в Белене рисува стотици портрети и шаржове на свои "колеги по съдба". Успява да ги запази и изнесе след излизането си през 1954г.