/КРОСС/Днес, на 10 ноември, 25 години след началото на прехода, нямаме повод за празнуване. Равносметката е повече тъжна, отколкото радостна.

От политическа гледна точка България спечели от промяната. Възстанови се едно относително демократично общество, получихме правото не само да гласуваме, но свободно да избираме. Паднаха цензурата и тоталитарният контрол върху икономика, култура, личен живот, пише в статията си за "Преса" академик Георги Марков. 

Но загубите са повече. БАН оповести, че 1 650 000 българи, предимно млади хора, са напуснали трайно страната. Голяма част от тях - може би завинаги. Това е най-страшната присъда над тези, които провалиха бъдещето на България след 10 ноември.

Емиграцията е свързана с катастрофата в икономиката и селското стопанство. Преди 1989 г. произвеждахме компютри, електрокари, мотокари. Сега изнасяме евтина работна ръка. Българската икономика се срина на дъното. Друго голямо престъпление на прехода бе ликвидацията на селското стопанство. Българското село винаги е спасявало България, а през прехода го убиха. Аз пътувам из отечеството - развалини на ферми, на предприятия. Тъжна картина! Къде гледат политиците - не знам.

Да сме свободни, не е достатъчно. България трябва да стане добро място за живеене.

Българското общество не беше подготвено за промяната. То беше лековерно, поддаде се да скача по площадите, през това време други извършиха прехода по свой модел. Той има една светла и една сенчеста част. Сенчестата е криминалният преход. В коя нормална европейска държава хора се запалват пред резиденцията на държавния глава?!

В тоталитарното общество имаше уравниловка. Но имаше работа и ниски цени. Имаше най-необходимото за живот. Нямаше просяци по улиците. Сега ги виждаме в сърцето на София.

В същото време има българи, които станаха много богати. Вече 25 години ни лъжат, че ще има средна класа. Но я няма. Аз като професор и академик зная, че не мога да бъда богат, но не мога да бъда и беден.

И никой не носи отговорност. Ние променихме Достоевски - получи се престъпление без наказание... Сега гърми банка и пак никой не е виновен! Поредният грабеж ще отмине както много други. Правосъдието обикновено се задейства и после казват: забравете! Не завиждам на бъдещите историци. Как ще напишат историята на прехода?! Сега сме се захванали с том 10 от историята на България, който дава оценка за епохата на социализма - от 1944 до 1989 г. Мина едно поколение и това вече може да бъде написано. Но бъдещите историци не виждам как ще се справят, как ще осветят сенчестата страна на криминалния преход.

Време е политиците да се замислят за случилото се и да не ни поднасят словесни залъгалки. Време е да се захванем с тежките, със съдбовните проблеми за народа ни.