/КРОСС/ Колко дяволи може да се съберат на върха на една игла?

Векове наред разни умници си блъскат главите над този въпрос, но като че Бойко Борисов стигна до верния отговор. Той гласи следното:
Към 84 депутати от ГЕРБ закарфичвате 23-ма реформатори. Стават 107. Но тъй като не са достатъчно за съставянето на стабилно правителство, към тях прибавяте 19 депутати от Патриотичния фронт и още 11 от АБВ. Резултатът вече е 137. Междувременно се подсигурявате с негласната подкрепа на ДПС (още 38), а точно в деня на връчването на мандата обявявате, че лидерът на европейските консерватори ви е обещал рамо и от БДЦ (плюс 15). По този начин събирате на върха на иглата общо 190 дяволи, с чиято помощ си ушивате премиерски костюм.

Задачата обаче не е чак толкова проста, иначе нямаше да е философска, а чисто аритметическа. Лидерът на ГЕРБ прекрасно знаеше това и тъкмо тук се справи за отличен 6. Например хем пое отговорността за бъдещето управление, хем успя да я превърне в „споделена". Хем се опита да угоди на всички, хем откри формулата как да ги направи свои съучастници и заложници.

О, да, предстои да видим какви последствия ще произтекат за държавата и нейните граждани! Но отсега може да се признае нещо много, много важно.

Първо, никой наш политик не е бил такъв майстор в поддържане на интрига, още повече в продължение на цял месец след избори. С „преговорите" за съставяне на кабинет Борисов не само си спечели време, за да стигне до най-вярното решение, но и се разгърна в нова роля - на диалогичен и търсещ консенсуса лидер. През 2016 г., стига да съумее да поддържа този имидж и ловко да прехвърля проблемите на управлението върху други, това обстоятелство ще му помогне и при вота за президент.

И второ, с различния подход към всеки партньор Борисов сглоби уникален властови модел, който да удовлетворява партньорите едновременно и в еднаква степен. Но преди всичко да удовлетворява лично него, както и образа му „по света и у нас". За целта пъстрият управленски букет беше изпипан до последната подробност - така ще бъде поднесен на публиката като нещо приемливо, даже красиво, а и с надеждата да се окаже по-траен от очакванията й.

Да започнем с опаковката. „Дясноцентристки кабинет" с реформаторите беше идеалният вариант да се създаде впечатление за управление на принципна основа. ГЕРБ и РБ уж се караха, ужким се биха, по едно време си извиваха и чупеха ръцете, но тъкмо това театро бе нужно, за да ни убедят, че цялата работа е заради идеи и ценности.

Да продължим с приготовленията. Ако партията победител и реформаторите имаха мнозинство, „преговорите" през последния месец щяха да са напълно излишни. Но ядец, трябваше да се търси подкрепа от другаде.
Логично в ролята на фльонга №1 влезе Патриотичният фронт, който снабди т.нар. дясноцентристи с алиби и по двете линии под формата на „програмна подкрепа". В помощ веднага се притече и фльонга №2 - АБВ на бившия президент Георги Първанов, понеже беше важно да се подчертае, че не става дума за нищо друго, освен за програмни натаманявания и дребни идейни компромиси в името на държавата.

Няма да си изкривя душата - букетът за трупата „Сълза и смях" беше стъкмен по най-добрите образци на цветарското изкуство. Но все пак друг събра очите на жрицата Мелпомена:
ДПС обяви, че няма да крепи правителство, зад което стоят „националпопулисти" (разбирай ПФ), докато самият Бойко Борисов театрално го призова да не гласува за кабинета, за да се разсеят спекулациите, че двете партии са в негласен съюз. Последва отговорът на Лютви Местан, достоен да бъде номиниран за наградите „Аскеер". „Понеже не става въпрос за еднопартийно правителство на г-н Борисов, не става въпрос за ясно европейско двупартийно правителство на мнозинството с участието на Реформаторския блок, а за четирипартийна коалиция, която ще управлява страната с участието на Патриотичния фронт, точно заради участието на този субект, точно заради падналите морално политически маски аз казвам - не да ни молят да не ги подкрепяме, а обратното - дори на колене да ни молят да ги подкрепяме, няма да получат нашата подкрепа!"

Добре че междувременно лидерът на европейските консерватори Джефри ван Орден звънна на Борисов, за да му предложи и гласовете на барековистите (те, представете си, се числят към групата на консерваторите в ЕП!), тъй щото да не спуснем преждевременно кулисите пред очакваното представление...

Е, за малко да се случи. Или поне така изглеждаше, докато не видяхме забодените от Борисов „дяволи", готови да подсигурят и втория му кабинет. Дори до степен на пълен мандат, доколкото много от парламентарно представените формации едва ли ще попаднат в следващ парламент и вероятно ще предпочетат комбиниране в „плаващи" коалиции. Пък и техни представители освен във висшия ешелон на властта тепърва ще бъдат трудоустроени във втория, третия и т.н.

Само по себе си окончателното договаряне на правителството на 6 ноември достатъчно ясно показа как ще се процедира насетне:
ГЕРБ и Реформаторският блок подписаха споразумение за коалиционно управление в 15.30 ч в зала „Запад" на Народното събрание, след което на същото място беше подписана декларация за управление между ГЕРБ и представители на Патриотичния фронт. Веднага след това Бойко Борисов и ГЕРБ се преместиха в зала „Изток", където сключиха аналогична декларация и с АБВ. „Целта на възприетата документална и пространствена символика цели да покаже, че РБ нямат отношение към съпричастността на АБВ към коалиционното им споразумение с ГЕРБ". Иначе казано, с реформаторите и ПФ ще се „живее" на Запад, с АБВ - на Изток, а някъде по средата ще стои ДПС, което ще се прави ту на сърдито, ту на ужким безучастно към времево-пространствения континуум на Бойко Борисов...
Гениално, нали?

Който досега е подценявал лидера на ГЕРБ, трябва да му се извини и най-сетне да оцени изключителния му политически нюх. Още повече че хариза проблемните ресори на коалиционните партньори - най-вече в лицето на страшно принципните и морални реформатори. Накара ги, както казваше един приятел, „да изпият водопад през сламка", та после да му берат гайлето и да се гърчат вместо него. Колегата Петьо Цеков даже заключи: „С този исторически акт бе сложен край на славната демократична десница, която някога събираше стотици хиляди по площадите на София и страната. Дясноцентристката реформаторска вълна кротко се разплиска в подножието на Бойко. Така Борисов, който слезе от властта преди 21 месеца под натиска на улицата, сега се връща в управлението, носен на щитовете от тези, които се кълняха, че няма да допуснат това."

Сред тях между другото са и така наречените протестъри, които пищяха до вувузелен припадък, че не се борят за връщането на ГЕРБ. Някои сигурно са вярвали искрено в каузата за бунт срещу „задкулисието", но днес ще им се наложи да излеят чаша ледена вода направо във вратовете си. Уви, кризата е за всички, засяга всеки от нас. А в случая говорим за тотален непрофесионализъм (един министър), отблъскващо нагаждачество (един вицепремиер), осъдителен конформизъм (друг вицепремиер), престъпно невежество (друг министър) и пр., и пр. И всичко това - поднесено с инфантилност и нездрава развеселеност, като че иде реч за тийнейджъри, а не за политически елит, от който зависят съдбините и животът ни.

Конкретен пример - след края на предпоследните преговори между ГЕРБ и РБ партньорите решиха да се „замерят" с музикални парчета във Фейсбук. „Пръв Радан Кънев пусна песента на AC/DC Stiff Upper Lip. Преводът на заглавието е идиом и означава „твърда горна устна". Човек, който има такава, показва силата на духа пред лицето на бедствие или упражнява голям самоконтрол в изразяването на емоции. Когато горната устна започне да трепери, това е един от първите признаци, че човекът е уплашен или разтърсен от дълбока емоция. На това послание Борисов отговори с песента на Алое Блек „Цъка бомба!" В нея се пее: „Тихата война започна/Ние сме вторачени надолу към зареден пистолет." Румяна Бъчварова (зам.-председател на ГЕРБ и част от преговарящия екип на партията - бел. ред) избра „Изгори го до основи" на Nickelback. И написа: „Всичко е казано в текста. В парчето се пее: „Ще обикаляме, докато светът не спре да се преобръща, защото имаме топки."

Потребителите на Фейсбук с усилие схванаха тази закачка, пък какво остава за онези, които не участват в социалната мрежа. Сред тях са много мои близки и познати, очакващи от следващото управление конкретни решения за проблемите си - отвъд празните приказки за „ускорен икономически растеж на българската икономика", „запазване достигнатите нива на социалните помощи и плащания" и „привличане на чужди директни и портфейлни инвестиции". Тези хора все още не разбират дали онези хора им се подиграват, или пък и те не разбират докъде сме я докарали. Напълно непонятни са им метафорите с цъкащи бомби, обикаляне, преобръщане, изгаряне, прегаряне. Още повече като топки, които се гордеят, че били имали топки...
За такива наивници имам две добри новини: лоша и още по-лоша. Лошата гласи, че всичко ще остане, както си беше преди. Още по-лошата е, че може да стане по-лошо от всичко познато преди.

Съобщавам го с трепераща устна, почти без сила на духа пред лицето на бедствие. Просто като факт.

Любослав Русева

„Тема”