/КРОСС/Година след като бе залята от бежанска вълна, предимно от Сирия, страната ни все още изпитва затруднения с това да се справя с бежанците.

По време на кръгла маса за диалога бежанци - общество председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) Николай Чирпанлиев обясни, че агенцията е увеличила в пъти капацитета си, но това не решава проблемите, които имаме с нелегалните чужди граждани.

Държавна агенция за бежанците преди една година беше съставена от 3 центъра със 133 души персонал и можеха да бъдат приети от 800 до 1000 бежанци. Центровете днес вече са шест, капацитетът е 6 пъти повече, с възможност в екстремни ситуации да се разрасне до 7 хиляди души, направи равносметката в цифри Чирпанлиев.

293 души е численият състав на ДАБ. В момента имаме 12 социални работници, а по коефициент трябва на десет души да има по един. В Харманли има 2 хиляди настанени и трябва да има 200 социални работници, а има само един, оплака се шефът на ДАБ от липсата на кадри.

Към момента у нас има 3687 бежанци в центровете, 2677 от тях са сирийци, тоест близо 70%, стана ясно от думите на Чирпанлиев.

За сега обаче все още имаме сериозни затруднения с изпълняване на основните функции на агенцията - осигуряване на подслон и храна. Създали са се три нови модерни кухненски блока за готвене и хранене в центровете, но от ДАБ помолили и за 30 души, които да работят там, а държавата няма такава възможност.

Истината е такава, бяхме подложени на тежка бежанска вълна, става въпрос за милиони, които не са само от Сирия, но и от Афганистан, Ирак, от Северна Африка. Без средства и без хора няма как нормално да се осъществяват нещата. Имаме над 1000 души със статути. Те нямат никакво намерение да напускат центровете ни, което е нарушение на закона, разкри част от тежките предизвикателства пред ДАБ шефът й.

От думите на Чирпанлиев стана ясно, че кюрдите са най-проблемното население, което идва при нас.

„Ислямска държава" имат позиции и в Сирия, Ирак, Иран, доближават и Йемен и Афганистан, разясни Чирпанлиев. По думите му, племенните групи там са разнородни, а тези, които идват при нас без документи и в Сирия не са били идентифицирани и не е било ясно какво представляват.

Имат си своите традиции, старейшини, заявяват, че са неграмотни и няма как да работят. Тук стои и проблемът на хуманитарния статут, който не им дава да напускат България. Ние сме категорични, че е нужна промяна в това отношение, не може повече географският принцип да е водещ при настаняване по държави, а трябва да е икономическият, категоричен бе Чирпанлиев.

Той направи и уточнението, че вече в ДАБ са взели решение да обособяват в различни центрове афганистанците и сирийците, защото те влизат в конфликти не само на цивилизационна основа, но и на религиозна, което довежда до физически сблъсъци.

По думите му е редно ЕС пропорционално да приема бежанци според БВП-то си. В този дух около 90% от анкетираните у нас бежанци отговарят, че смятат да продължат пътя си в друга държава. От 350 деца в Харманли пък само едно е изявило желание да учи.

Държавата в момента няма финансова възможност и реално национална интеграционна система с план и финансиране. Разчитаме на помощ от ЕС, защото не можем да интегрираме тези хора, оплака се председателят на ДАБ.

Снимка: Булфото