/КРОСС/Социологът Иво Христов пред "Труд"

- Стигнахме ли до предела в опитите си за препиране на демократични биографии, след като те удариха и най-високата камбанария - президентската, г-н Христов?

- Не, пределът е като хоризонта - колкото повече се приближаваш, толкова повече се отдалечаваш във времето. И това е устойчива психо-ментална черта на българските елити. Като се започна от поборниците след Освобождението, премине се през активните борци след 9.9.1944 г., когато се казваше, че българските гори са най-големите в света, след като 45 години от тях продължават да слизат партизани, и се свърши с техните деца, които са видни борци против комунизма, и които на свой ред продължават да излизат вече 25 години.

- Реалният проблем не е ли, че не бяхме толкова разделени през 1989 г. - тогава повечето несъгласни бяха само перестройчици? Откъде дойде толкова бързо това неистово разделение на комунисти и демократи?

- В България никога не е имало кой знае какво движение срещу онзи строй. Освен това промяната дойде с "дворцова революция", призвана да реши две задачи. Първата - как да променим всичко, така че да не променим нищо. И втората - как да осигурим на нашите деца активите, натрупани през тези 45 г., които подредиха България сред 35-те най-развити страни в света. В резултат на това бързо бяха препрани биографии, беше създадено дисидентско движение, в което се оказа, че поне половината са явни или тайни агенти на службите. И сега, на 25-ата година неистово преправяме историята точно по Оруел - който контролира настоящето, контролира и миналото, а който контролира миналото, ще контролира и бъдещето. И за съжаление успяват. В днешния управляващ ешелон, без изключение, повтарям, без изключение, са само хора с активна комунистическа и комсомолска биография. Затова борбата на комунистите с комунистите и с комунизма ще се води с пълна сила, докато и последният комунист не стане демократ.

- Нямат ли право комунистите да се развият като демократи? Например според проф. Искра Баева на Петър Стоянов по би му подхождало, явно намеквайки за неговата легионерска родова обремененост, да говори как е бил на митинг за 10 ноември, отколкото на Росен Плевнелиев.

- Г-жа Баева би трябвало да дава шнас на хората да еволюират, защото това е прогресът - чрез отричането на метастазите от стария строй да се възпроизвежда в нов такъв.

- Общественото разделение днес сякаш е още по-трайно - след протестите от миналата година то продължава в официалната публичност и в социалните мрежи.

- Знаете моето мнение за т.нар. протести, които не бяха нищо друго освен масовка в битката на два олигархични клана, апропо и те с тъмночервен произход.

- Това звучи доста конспиративно.

- Когато нещо не ни изнася, казваме - о, това е теория на конспирацията. Нима не бе ясно, че става дума за сблъсък между два клана, в случая с КТБ например? За разпределението на все по-ограничените ресурси и трябваше някой да го обърне на народна революция, а интелектуалната и журналистическата прислуга да опаковат всяко едно такова действие в съответните форми на граждански протести. А гражданското общество се ражда всяка година по два-три пъти и умира след това.

- И мисловното разделение, според вас, значи е фалшиво?

- Всяко идеологическо познание е фалшиво, да използваме все пак марксистката класика. А имитацията на активна мозъчна дейност още не е мислене.

- Не е ли най-добре да се разделим най-накрая като хората, за да потръгнат нещата?

- Първо да се разделим, после да се обединим - пак според класиката.

- Кое тогава е истинското разделение в обществото?

- Да, има такова. И то е резултат от факта, че България се превърна в страна от Третия свят. Със свръхбогато малцинство в рамките на 5000 души, които държат изпосталелите активи на една все по-обедняваща територия, и с едно все по-оскотяло, мизерстващо и манипулирано население. По индекса на Джини за разликата между горните 10 и долните 10 процента в социалната пирамида стратификационната структура на българското общество вече плътно се доближава до тази на африканските страни. България плътно е прикрепена към статута на периферия на периферията на развития свят, предназначена за изсмукване на ресурси. Но и този процес вече стихва поради изчерпването им - човешки и материални. Такъв тип социални диспропорции българската история не познава. Но това са реални диспропорции и за тях няма да чуете от Росен Плевнелиев. Той се бори със себе си, т.е. с комунизма.

- Големите чествания и обговаряния на четвъртвековния преход...

- ... това е препиране на гузни съвести. Погледнете само кой организира тези чествания, кой награждава остатъчните български дисиденти. Хората дори вече на ръкопляскат на този фарс. Те са изпаднали в едно тъпоумно примирение, затъвайки до гуша в ежедневието на оцеляването. Честванията вълнуват малцина интелектуалци и т.нар. фейсбук общественост, която вероятно си няма друга работа.

- А самата парадигма за прехода не пречи ли на социалното себепознание? Транзитоложкият политологически дискурс вече не захлупва ли възможностите за едно по-адекватно разбиране за социалните трансформации? И всъщност въпросът кога ще свърши преходът и дали той вече не е приключил, няма ли да престане да е валиден едва когато започнем да мислим не за прехода, а за това как мислим за прехода?

- Целият концепт за прехода, който е продукт на една квазинаука, наречена транзитология, не е нищо друго освен идеологически вирус. Той има за задача да ни съобщи, че се движим от точка А към точка Б - и то в прогресивна верига - за да прикрие реалното съдържание на процеса. А то е, че едно относително развито модерно общество беше вкарано обратно в миязмите на предмодерността. Дискурсът с прехода бе подет от интелектуалната прислуга, за да ни съобщи, че живеем в един от най-добрите възможни светове, докато реалността е съвършено различна. Тя зарибява с интелектуален наркотик, който да доведе населението в състояние на полуживотинско интелектуално преживяване. Транзитоложкият вирус за прехода пречи както да се анализират обществата в Източна Европа през последните 25 години, така и да се анализира какво е представлявал т.нар. социализъм - защото заинтересованите субекти са още тук и са на сметка да ни пробутват черно-бяла картинка. Напълно адекватни и за тогава, и за днес са думите на Юрий Андропов: "Ние въобще не познаваме обществото, в което живеем."