/КРОСС/ „Надяваме се, както предвижда Законът за публичните финанси, до края на месеца да внесем в Народното събрание тригодишната бюджетна прогноза и законопроекта за държавния бюджет за 2015 г. и в стегнат график той да бъде приет до края на 2014 година", казва министърът на финансите Владислав Горанов в интервю за вестник „Банкеръ". Той разкрива, че предвижданият ръст на брутния вътрешен продукт за следващата година е между 0,8 и 1 процент, което е близо до прогнозите на Европейската комисия и на БНБ. „Дефицитът ще е под 3% от БВП, обсъждаме различни мерки за постигането му и сме много близо до изграждане на ясна стратегия за това", казва още министърът на финансите. По думите на министър Горанов ЕК е уведомена за очаквания по-висок дефицит през тази година и гледа с разбиране на усилията на правителството да не допусне свръхдефицит.
В интервюто министърът на финансите уверява, че необходимите средства за изплащане на гарантираните влогове ще бъдат осигурени навреме. „Ние имаме готовност, веднага след като получим разрешение от НС, да осигурим мостово финансиране от чужбина за 1-1,5 млрд. евро, за да посрещнем всички належащи плащания", анонсира той. „Схемата е, че на Фонда за гарантиране на влоговете в банките ще бъдат предоставени 2 млрд. лв. заем, а почти по същото време ще предприемем действия за поемане на дълг в размер на 4,5 млрд. лв. и на външните, и на вътрешните пазари", обяснява министърът. По думите му съгласно внесения в НС проект от набраните чрез дълговата емисия средства - 900 млн. лв. ще бъдат отделени в случай на нова необходимост за ликвидна подкрепа, 2 млрд. лв. са за ФГВБ, а останалите 1,6 млрд. лв. са за финансиране на предложеното увеличение на бюджетния дефицит.
На въпрос дали с новия текст от проекта на ЗГВБ не се обезсилват цесиите, сключвани между кредитополучатели на КТБ и собственици на депозити и сметки в нея, министър Горанов отговаря, че не се атакува законосъобразността на сделките с цесии. „Длъжникът, придобил депозита, няма право да претендира, че трябва да получи по него законовата гаранция до 196 хил. лв., защото до поставянето на банката под специален надзор той не е бил вложител. Той обаче остава неин кредитор и може да си получи своето вземане по съответния ред при осребряване на масата на несъстоятелността на банката", обяснява той.
Във връзка с проектите на данъчните закони Горанов коментира, че са предложени само онези изменения, които се налагат от европейското законодателство и от променените режими за държавните помощи. Пред в. „Банкеръ" Владислав Горанов казва още, че правителството не е обсъждало и не е внасяло предложения за промени в данъка върху доходите на физическите лица и че на заседанието на временната парламентарна Комисия по бюджет и финанси е заявено намерение да се възстановят всички данъчни режими отпреди две-три години. „Специално по въпроса за необлагаемия минимум ние сме декларирали, че плоският данък във вида, в който съществуваше допреди една година, е удачен за българското общество и модифицирането му е неприемливо", посочва Горанов.