/КРОСС/Синдикат „Образование" категорично не приема доклада на Световната банка за образователната система в България, защото той е неистинен, некомпетентен и неекспертен. Той не показва истинските проблеми на българското образование. Този доклад е скалъпен по коствени факти, ползвани от чиновници с комерсиални цели, които не са влизали както в българско училище, така и в България, се посочва в писмо на синдиката към КТ "Подкрепа" до медиите. 

Първата констатация, че българското образование стимулира различията по социален и полов признак, не отговаря на истината, защото учебните планове, учебниците и методите на преподаване на са разделени за богати, бедни или роми, а са еднакви за всички. В българските училища няма разделение между момичета и момчета, както и няма законово установени правила за такси или спонсорство извън принципа на доброволността.

Твърдението, че „Делегираните бюджети" от 2008 година не са довели до положителни резултати и е, меко казано, абсолютна некомпетентнаст в спецификата и механизма на тази финансова организация. С въвеждането на този начин на финансиране се спряха „течовете в системата", използването на до 40% от средствата за образование от българските общини. Това безспорно даде по-равен шанс на много български ученици, които влязоха в учебна среда с кабинети, учебно оборудване и красиви сгради за сметка на катастрофално ниските учителски заплати, съизмерими с тези в Китай.
Констатацията, че децата, които не знаят български език, са обречени на провал и семействата инвестират в частни уроци, също е неистина. Децата, които не знаят български език, обикновено са от ромски произход и родителите на тези ученици далеч не прибягват до частни уроци, дори и не осигуряват редовно присъствието на децата си в училище.

Грешка на образователната ни система, според анализа на банката, е разделението на учениците според социалния им статус, което е поредната неистина. Никъде в закона няма регламентиран прием по социален статус, дори точно обратно - от 2008 година до сега се закриха 445 училища в малки и „бедни" общини, като половината от учениците са се преместили в големи общини, като София, Пловдив и Варна. Ако има някакво разделение, то държавата разделя децата на учещи в частни и държавни училища, като родителите могат да ползват субсидия за образование, само ако учат в държавно /общинско/ училище. По този ред само децата на богатите могат да се доближат до частното образование, което предлага по-добро качество и е определящ фактор на ниво в Европа.

Според този тенденциозен анализ „парите, които се дават за образование, не оправдават очакваното". Тука анализаторите, някак „случайно", са забравили да погледнат скромния финансов размер за образование в България, който възлиза на едва 3.18% от БВП и да го сравнят с общоприетия и достигнат от повечето страни-членки на ЕС от 6%. И след като ни сравняват с резултатите на образователните системи в Турция и Полша, нека да им припомним, че Турция отделя 20% за образование, а ние в България сме били с най-близо до този размер финансиране на образователната система през далечната 1942 година с 10% от БВП. Изводът се налага сам!

В анализа си Световната банка констатира, че има „неравенство между градските и селските райони в резултатите на учениците", като пак случайно е забравила да отчете процента ромски ученици в това изследване и пак случайно не е отбелязала, че ромите в България се толерират. Спазването на училищните закони и правила не се отнасят до тях, а оценяването на знанията им - няма връзка с действителността. Ромските деца, макар и с подарени оценки и многобройни отсъствия от часовете и от училище, някак „успешно" достигат до изхода на основното си образование. Но тези изводи Световната банка се е изплашила да направи!
В препоръките от анализа има съществени пропуски, като не са уцелени верните формати на промяна, с която да се преодолеят съществуващите недостатъци. Първият и съществен пропуск е, че при икономическа и финансова криза трябва да се увеличат средствата за образование на поне 6%. Това са го направили страните, с които ни сравняват, но такава препоръка от Световната банка липсва.

Препоръката на банката за подобряване на дисциплината в училище е пожелателна, без да са посочени ефективни мерки за подобряването ѝ. Забравена е мярката да се спре зависимостта на директорските и учителски заплати от броя на учениците, което прави невъзможно ефективното прилагане на оскъдните дисциплинарни мерки на училището срещу нарушенията на учениците. Учениците като финасовоопределящ фактор спекулират и рекетират училищните ръководства, а директорите и учителите са изправени пред невъзможния избор: добра дисциплина или добро финансиране. Дори в Република Македония няма зависимост между брой ученици и заплати на директори и учители, но това банката пак е пропуснала.

Посочената препоръка на банката за задължителна предучилищна подготовка на децата от четиригодишна възраст не отчита, че в Закона за народната просвета няма такова задължение дори и за 5 и 6-годишните, а е само с препоръчителен характер. Ако родителите не са осигурили присъствието на 5 и 6-годишните в детска градина или в училище, то тези деца безпроблемно биват приемани в първи клас, макар и с дефицит в социализацията им и знанията им по български език. Тук банката е пропуснала да задължи родителите да осигурят присъствие на децата в подготвителните групи, защото училищата не могат да ги връщат за подготовка с петгодишните.

Синдикат „Образование" смята, че експертите, наети от Световната банка, са направили един „поръчков" анализ, неточен и тенденциозен и им препоръчва при следващия анализ да бъдат наети истински експерти, за да се получи информация за реалната картина на българското образование, ако това е истинската цел на банката.