/КРОСС/ „Ден на достойнството и свободата”. Под този надслов ще се отбелязва от тази година 21 ноември в Украйна. Съответният указ за новия празник вече е подписан от президента Петро Порошенко и е подготвен сценарият за провеждане на тържествата.

Празничните мероприятия ще се проведат на площад Независимост в центъра на Киев. Именно там преди година започнаха протестните акции, които доведоха до държавен преврат и смяна на властта.

Трябва да отбележим, че украинският лидер е решил да увековечи две събития в една дата – „оранжевата революция” от 2004 г. и непосредствено самия Евромайдан. Какво се отбелязва и празнува на този ден – не е ясно. За събитията с десетгодишна давност сега в Украйна е неприлично дори да си спомниш, а лидерът Виктор Юшченко отдавна слезе от политическата сцена на страната.

Що се отнася до Евромайдана, естествено, за Порошенко, Яценюк, Турчинов и компания, този ден е истински празник. Благодарение на Еромайдана те в момента са на власт. А какво получи обикновеният украинец? Да живее като европеец след подписването на договора за асоциация с ЕС? Съвсем не. Напротив, жизненият стандарт рязко се понижи, икономиката е унищожена, промишлеността е в упадък, гривната обезценена, безработицата постоянно нараства…

Евромайданът стана причина за разкол в страната и постави началото на военната операция в югоизточните региони, прераснала на практика в гражданска война. За какво достойнство и свобода може да става дума, когато в продължение на половин година къщите на невинни мирни граждани са обстрелвани и разрушавани? Снаряди рушат и взривяват болници и училища. Жертвите в конфликта вече станаха повече от четири хиляди души. И това съвсем не е всичко. Обстрелът продължава, въпреки всички споразумения за примирие и прекратяване на огъня.

На новия национален празник на Порошенко  могат да се насладят далеч не всички украинци. Някои от тях са на война в югоизточната част на страната. Други, повече от милион, избягаха от Украйна, спасявайки се от жестокостите на войната, и се превърнаха в бежанци.

Така че, ако на 21 ноември някой реши да вдигне тост за Украйна, но за тази Украйна, която е изгубена…