/КРОСС/ Най-голямата подводница в света е проект 941 клас “Акула” (американска класификация – Typhoon). Създаването на този клас съдове започва през 1973 г. Автор на проекта е съветското главно конструкторско бюро за морско съдостроене “Рубин”, а самото строителство се извършва в заводите на Северодвинск. Между 1981 г. и 1989 г. шест подводници от този клас влизат в строя. Строителството на седми съд е започнато, но остава недовършено.

Размерите на подводницата са гигантски: дължина – 173 м., широчина – 23 м., водоизместимост – максимум 48 000 тона. Ако сравним размерите на подводницата с футболно игрище, то картината би изглеждала така:

Максималната дълбочина на потапяне е 500 м., екипажът се състои от 150 души (от тях 50 офицери), автономното плаване – от 90 до 120 дни. Всяка подводница от този клас е въоръжена с 20 междуконтинентални балистични ракети с общо над 200 ядрени бойни глави с боен радиус 10 000 км. Освен с ракети, “Тайфун” разполага и с ядрени торпеда. Подводницата се задвижва от два атомни реактора и две газови турбини. Предвид региона, в който оперира, “Тайфун” има приспособления на ледоразбивач.

Помещенията в подводницата са компактни в сравнение с надводните ядрени крайцери, но за разлика от други подводници, те са много по-широки. Мястото за почивка на екипажа прилича на клуб с всякакви екстри – има гимнастически салон, сауна и дори басейн.

По време на Студената война подводниците “Тайфун” оперират във водите на Северния Атлантик. За изпълнение на бойна мисия дори не е било нужно те да са под вода или в открито море. Подводниците са могли да изстрелят балистичните си ракети и от доковете, където са на пристан.Така ракетите изминават най-краткия път през Арктика до САЩ. Според някои военни специалисти една подводница с ракетите си е способна да унищожи живота на половината земно кълбо.