Интервю на Антонина Желязкова е историк, социален антрополог и директор на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия, пред в. "Стандарт"

- Г-жо Желязкова, за разлика от предишните акции този път операцията на ДАНС е фокусирана върху ромските махали, където проповядват турскоезични салафитски духовници. Реална ли е заплахата от радикализация на ромите?

- Процесът на радикализация на ромите се наблюдава от средата и края на 90-те години на миналия век. Естествено е, когато си общност маргинализирана социално, икономически и политически, да търсиш някакви опорни точки за своето съществуване. Всеки има нужда от ценностна координатна система. Да не говорим за биологическото оцеляване. Отнемането на възможността на ромите да се занимават с фермерство и земеделие, закриването на цеховете и дъщерните предприятия, лишаването на поне двама души от ромските семейства от задължителна заетост доведе до реномадизацията им към големите градове, където обраснаха и се разраснаха неконтролируемо гетата. Липсата на образование и работа превърнаха няколко поколения роми в естествен човешки ресурс за криминализирани практики. Душата на ромите, както и на всеки един човек в бедна България, жадува за духовни опори и за (само)уважение.
Още в края на 90-те деца роми мюсюлмани от Столипиново и Шекер махала в Пловдив, от кв. "Изток" в Пазарджик и други родопски ромски квартали, които имат преферирана идентичност на турци, бяха превеждани през цяла Турция до сирийската граница с туристически визи, водени от дядовците или бащите си, обучаваха се в духовни ислямски училища в Сирия и после се завръщаха в гетата. На следващата година отново. Тогава, поне така мисля, службите за сигурност се реорганизираха, бяха в стрес и проспаха тези първи стъпки, а и тогава всички масово се възползваха от този тип визов режим.

След това вече се откриха възможности за ислямско обучение и проповядване на вярата и на собствен български терен. Подобно силно влияние имат и десетките евангелски църкви, които променят начина на живот осезателно. Не непременно към лошо или към някакви крайности. Намаляват криминалните прояви, възприемат се хигиенни навици, образователни практики и норми на поведение, които правят живота на хората в бедните квартали по-смислен.
Естествено е, че наред с добрите ефекти от дейността на мюсюлманските и евангелските църкви проникват и радикални тенденции. Светът е такъв и това е неизбежно. Голямото отсъствие в тези тенденции е на държавните образователни и социални институции, както и на православната църква.

Напълно реална е заплахата от радикализация на ромите, докато социалните, образователните и политическите институции не навлязат вътре в гетата и не работят пряко и ежедневно с хората там.

Не намирам за изненадващо, нито за извънредно, че службите за сигурност наблюдават ромските квартали и извършват респектиращи проверки там. Това е тяхно задължение към обществото.

- На делото в Пазарджик в една организация "Ал Уакф" бяха поставени българските мюсюлмани в Родопите - групата около Саид Мутлу, и турскоезичната проповедническа мрежа в Пазарджик на Ахмед Муса Ахмед. Има ли разлика между тях?

- Разбира се, че има разлика. Преди всичко има големи образователни и културни различия. Имамите, които бяха в общ процес заедно с Ахмед Муса Ахмед, не само са добре образовани и ерудирани, но проповядват сред общности, които трудно могат да бъдат манипулирани или отклонени от своите духовни и морални потребности. Те са наясно и се гордеят със своята религиозна и културна идентичност. Децата, които учат Коран в джамийските училища в помашките села, са чисти и щастливи, че са гордост за семействата си и за общността.

Паството на Ахмед Муса по-скоро търси изход от маргинализацията, иска да промени своя социален и етнически статус и начина, по-който са възприемани от другите. Жените от квартал "Изток", които са облечени с бурки, казват следното: "Мъжете вече не пият, носят парите вкъщи, ние не крадем, а когато вървим по улицата, не ни наричат "крадливи циганки", а със страх и уважение - вижте ги, мюсюлманките". Всъщност тези роми са постигнали да принадлежат към друга социална класа, те са вписани и в някаква, не особено ясна за тях, но транснационална, световна сила, която им дава самочувствие. Те са много по-склонни да вървят към показни и екстремни действия, за да се докажат в новото за тях битие и самоличност. Докато спокойните и уважаващи себе си и своето мировъзрение помаци и турци, за които опознаването в дълбочина на религията е само път към усъвършенстване и утвърждаване на техните вековни културни маркери, продължават да пазят общността си и традиционната си култура.

- Сред ромите вървят паралелни ислямизация и евангелизация. Какъв е правилният подход за укротяване на крайните ислямски настроения в махалите?

- Би било грешка, ако държавата разчита на конкуренцията между ислямисти и евангелисти, която е факт. Това също е възможно да се превърне в драма и културно-социален вътреобщностен сблъсък.

Ислямските настроения в ромските квартали не може да се тушират толкова лесно. Всяка силова акция, дори тя да е оправдана, засилва предаността към духовния водач и проповядваните от него идеи. Наблюдавам това от края на 90-те години. Необходими са два паралелно и заедно действащи подхода: държавата да работи чрез своите образователни и социални институции в кварталите ежедневно, както и силен респект към закона, за да се знае, че всяка глупава и нахакана (тениски и клипове с калашници) демонстрация на привързаност или проповядване на джихадизъм ще бъде незабавно санкционирана.

- Заплаха ли е "Ислямска държава" за България и в какво се изразяват рисковете?

- "Ислямска държава" е заплаха за всички. Тя представлява една идеологически облечена, но напълно безпринципна и неморална, жестока камора, която желае чрез насилие и икономическа мощ да подчини всички ни. Не е приемливо за втората декада на ХХI век. Подобни методи са имали частичен и ефимерен успех през Средновековието и в първата половина на ХХ век.

- Трябва ли страната ни да се присъедини към сформиращата се от САЩ международна коалиция срещу "Ислямска държава"?

- Не мисля, че имаме капацитет и ресурси за подобна инициатива. Ние бихме били полезни на тази коалиция, ако развиваме разузнавателните и контраразузнавателните възможности на държавата, но също така като отслабваме политическите и икономическите фактори, които създават хранителна среда за разделение и усещане за изолация сред българските мюсюлмани.