/КРОСС/ Две дела срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов продължават на втора инстанция пред апелативния съд през януари. По едното Цветанов е подсъдим за това, че е отказал да се приложат СРС срещу бившия шеф на звеното за борба с организираната престъпност във Велико Търново Орлин Тодоров. Разследващите смятат, че по този начин Цветанов е затруднил разследването и е попречил на правосъдието. По това дело бившият министър бе осъден на четири години затвор.

Второто дело е за неправомерно дадено обезщетение на Тодоров. Прокуратурата смята, че Цветанов не е трябвало да позволява на бившия полицай да бъдат изплатени 50 хил. лв. при напускането му на МВР. По този процес той бе оправдан на първа инстанция.

И двете дела бяха спрени, след като Цветанов бе избран за депутат и получи имунитет. Впоследствие главният прокурор поиска сваляне на защитата му, а Цветанов сам се отказа от имунитета си.

Срещу бившия министър има и трето дело - заради подслушването в МВР. По него той е обвиняем заедно с трима бивши пефове на дирекцията, която се занимаваше с подслушване. Делото е на първа инстанция и се гледа при закрити врата.

„Правен свят" съобщи днес, че от градския и от апелативния съдилища отказват да предоставят мотивите за двете първоинстанционни присъди на Цветанов. Онлайн изданието е поискало мотивите по Закона за достъп до обществена информация. Като част от присъдите, те би трябвало да са публични. Председателят на Софийския градски съд е отговорила, че мотивите са изпратени в апелативния съд, който ще гледа делата на втора инстанция. И.д. председателят на апелативния съд Стефан Гроздев отговаря, че САС нито е създател, нито съхранител на исканата информация, за да я предоставя.

„Доста абсурдно е положението. Щом делата са в Софийския апелативен съд, там са и документите. Всяко от двете съдилища може и е длъжно да ги предостави, но в по-голяма степен това важи за Софийския апелативен съд", коментира адвокат Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация". Според него това, че делата са класифицирани, не може да бъде ограничение за достъпа до мотивите. „Няма никакво съмнение, че в едно демократично общество мотивите не може да бъдат класифицирани. Всички мотиви са публични. Каквито и специални разузнавателни средства има, нека си ги защитават, но не и мотивите, ако искаме да останем в Европа, а не да ходим в някой друг континент", посочва Кашъмов. Според него Министерството на правосъдието и Висшият съдебен съвет трябва да се погрижат тази порочна практика да бъде преустановена.