/КРОСС/ София, 12 ноември 2013 година. Щурмуващи парламента мъже предизвикаха сблъсъци с полицията, за да разбере цял свят, че в България бият протестиращите.

„Основният елемент на социалния контрол е отвличане на вниманието от важните за хората въпроси. Това се случва чрез непрекъснато насищане на медиите с незначителни съобщения, изпращани от управляващия страната политически и икономически кръг. Постоянното отвличане на вниманието на хората от реалните социални проблеми, преминаването към теми, които нямат реално значение, гарантира, че гражданите са винаги заети с нещо и нямат време да мислят."

В книгата си „Тихо оръжие за тихи войни" американският лингвист и философ Ноам Чомски нарича тази техника за манипулация „Разсейване". Политическите технолози обаче предпочитат друг термин - Wag the Dog („Да разлаем кучетата"), който означава начин да се потули скандал чрез умишлено създаване на нов. Разбира се, също донякъде важен, за да послужи за отвличане на вниманието. Например като в едноименния филм: В навечерието на президентските избори в САЩ избухва секс скандал, който може да попречи на преизбирането на действащия президент. Преди да се е разчуло за инцидента, в Белия Дом пристига Конрад Брийн (Робърт Де Ниро), спец по манипулациите. Предугаждайки реакциите на медиите, Брийн умело отвлича вниманието от скандала, като създава още по-хубава история - война. С помощта на Стенли Мос (Дъстин Хофман) прочут холивудски продуцент, Брийн събира изключителен кризисен екип. Целта е да се режисира световен конфликт, който CNN да излъчва от сутрин до вечер. И номерът минава повече от успешно...

На родна почва нещо подобно беше пробвано миналата година, при това на няколко пъти около т. нар. граждански протести: На 23 срещу 24 юли 2013 г. пред Народното събрание бяха инсталирани предварително подготвени за хвърляне павета, предварително беше предвиден и бял автобус за извеждане на депутатите, дискутиращи по актуализацията на бюджета. По-важното - предварително бяха разставени телевизионни камери, за да може точно в 22 часа, когато започват късните новинарски емисии, „сблъсъкът" да бъде предаван на живо.

Абсолютно същото се повтори и на 12 ноември, когато в 19 ч. (заковано, предвид централните новини!) камерите отразиха как се упражнява полицейско насилие срещу „възмутените граждани". За целта няколко от протестиращите задърпаха металните заграждения около парламента, стигна се и до провокирани от самите демонстранти разправии с полицията.

Защо беше нужно това ли?

За да се отклони вниманието от опитите за политически реванш, тъй че да бъдат представени като гражданска битка срещу текущата власт и изобщо срещу статуквото. Фалшът беше опакован като бунт за морал, докато едната половина от статуквото пробваше да извърши преврат срещу другата половина от статуквото.

Телевизиите отразяваха протестите напълно безкритично, камерите им показваха разгневени тълпи, дори когато пред парламента не се бяха събрали повече от сто души. Някои медии умишлено представяха организирано събрани политически активисти, както и собствените си служители за лица на гражданското общество. Есетата, снимките и случайно заснетите видеоклипове от „сблъсъците" с властта обикаляха социалните мрежи и се подемаха от световните агенции.

И ето, че номерът отново мина. Ако не бяха режисираните протести, ГЕРБ щеше да се спихне, прословутият Филип Златанов щеше да свидетелства срещу политическите си ментори, а главният прокурор Сотир Цацаров - да се чувства свободен да действа (по Явор Дачков). Във всеки случай показателен е фактът, че сега не пищят вувузели, макар да предстои усвояването на нов заем от 4,5 млрд. лв., а догодина и поемането на рекорден държавен дълг в размер на още 8,1 млрд. лв. Огромна разлика с миналата година, когато професионалните протестъри се напъваха да реват по площадите, че заем от 1 млрд. ще загроби държавата!
Впрочем тия дни същите за пореден път доказаха, че не са нищо повече от група за поръчки, специализирана в „разсейването". Докато споменатият по-горе Филип Златанов излезе с потресаващо интервю (в „Труд", 25 ноември - б.р.), че са го натискали да свидетелства срещу Борисов, няколко души от „Протестна мрежа" обиколиха всички възможни телевизионни студия, за да отклонят вниманието от истинския скандал.
Налага се да припомня: миналото лято прокуратурата прожектира страници от тефтерчетата на бившия председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ). В тях Златанов си беше записвал кой да бъде „ударен", „оправен" или „отложен", с кого „не трябва да се бърза", чие дело е „с приоритет", както и „винаги да се уведомява ИФ за обаждания на първите мъже на държавата". Първите мъже също фигурираха само с инициали (ББ и ЦЦ), но всички се досетихме за кого става дума.
Самият Златанов не даде никакво обяснение, даже поиска процес по съкратената процедура, за да не се разпитват свидетели и вещи лица. Така рискува да получи ефективна присъда (на първа инстанция беше осъден на 3,5 години затвор), преди дни призна публично и това, че е отказал да стане защитен свидетел.

Междувременно тефтерчетата мистериозно изчезнаха от колата на вещото лице, а в цитираното интервю Златанов коментира: „Не се учудвайте, ако изчезна и аз. Или ако се случи нещо на моите адвокати." Доколкото записките му са „символ на определен властови механизъм" (по главния прокурор Сотир Цацаров), бившият шеф на КПУКИ е уплашен с пълно право...

При това положение най-нормалното нещо за поборниците срещу мафията би било да настояват хората зад инициалите да бъдат разкрити, нали?

Да, но вместо да го направи, познатата компания лансира версията, че тефтерчетата са били фалшифицирани в прокуратурата. Покрай допускането, че зад ДП е стоял депутатът от ДПС Делян Пеевски, а ДП впоследствие е било преправено на цифрата 10, изведнъж се „забрави" за ЦЦ/ББ и ударно се внуши, че държавното обвинение манипулира информацията. Веднага се организира протест с призив, който остави впечатлението за покровителство над мафията от страна на прокуратурата. На сбирката пред Съдебната палата беше поискана и оставката на Сотир Цацаров, та благодарение на всички тези усилия разговорът за порочния модел на управление изобщо не се състоя. Каквато беше и целта на мероприятието.

Е, на протеста се събраха около петдесетина души, което показа реалната тежест на групата и нелепостта на претенцията й да представлява „гражданското общество". Трябва да й се признае обаче, че тя действа точно според правилата на „Да разлаем кучетата", описани от Брандън Търбвил в Activist Post: „Организиране на забележимо събитие. Внасяне на промени в историята на събитието, така че да изглежда, че се търси истината. Съпътстващи събития в същата посока. Задаване на въпроса: Кой има изгода? Вмъкване на колкото се може повече загадки около събитието. Най-важното - намиране на удобна изкупителна жертва и организиране на медийна атака срещу изкупителната жертва. Внушаване, че става дума за граждански натиск."

Ако „Протестна мрежа" действително търсеше истината, нямаше да има нищо по-естествено да се рови и вдига шум около тефтерчетата още от миналата година. По този повод депутатът от БСП Кирил Добрев, който беше председател на анкетната комисия „Филип Златанов" в предишния парламент, съвсем основателно каза, че и той би отишъл на протеста пред Съдебната палата, но само ако подобна сбирка се проведе и пред централата на ГЕРБ. „Директно обвинявам „Протестна мрежа", че искат да провалят процеса срещу Цветан Цветанов", каза Добрев, според когото трябва да се говори не за гражданско, а за политическо движение.

Това впрочем се разбра миналия септември, когато от мрежата водеха „технически разговори" с тогавашната опозиция за съвместни действия по свалянето на правителството „Орешарски". По онова време малцина нейни активисти се възпротивиха на преговорите, а комай само един изрази недоволството си публично:
„Ако протестът наистина е срещу мафията, това значи, че е И срещу Борисов, Цветанов и ГЕРБ като модел на партийно строителство и управление. Във всеки случай, така формулирам аз предмета си на протестиране. Ако говорим за Операция „Чисти ръце" (позицията на „Протестна мрежа" от онзи ден), това не може да не включва и изрично искане Борисов и Цветанов да напуснат политиката. Или сме срещу цялата мафия, или нищо не правим!"

Добре казано, няма спор. Към днешна дата обаче възмущението хич не хваща вяра, доколкото написалият тези редове е министър във второто правителство на ГЕРБ...(Това е министърът на правосъдието Христо Иванов - б.р.)

Всъщност горките активни борци, които останаха извън властта. Сега не само трябва да обикалят телевизиите от сутрин до вечер, но и чат-пат да мръзнат на студа, за да не бъдат забравени. Казвам го без каквато и да е ирония, давайки си сметка, че и да разлайваш кучетата е сериозна, тежка и много отговорна работа.

Любослава Русева

„Преса”