/КРОСС/Следващият генерален секретар на ООН ще бъде избран след осемнадесет месеца, но надпреварата за това, кой ще наследи Бан Ки-мун вече започна.

Потенциалните кандидати и изборният процес са предмет на оживен дебат. Назначаването на нов генерален секретар ще се състои в момент, когато напрежението между Изтока и Запада по отношение на Сирия и Украйна изправи световната организация пред най-трудното предизвикателство за цяло едно поколение. Съществува опасност ООН да остане заключена в примката на разногласия в Съвета за сигурност в стила на Студената война, освен ако един истински дипломат не застане начело. Това може да се случи, ако допуснем, че постоянните членове постигнат съгласие кой може да поеме управлението на ООН в сегашната обстановка на взаимно подозрение и враждебност. Има риск изборът да се сведе до поредица от гласувания „против".

Труден избор

Проблемът допълнително се усложнява от ротационната политика в ООН, официализирана през 1997 г. с цел да се гарантира, че всеки регион на света получава шанс да има свой представител на високия пост. Само един регион все още чака тази възможност и това е Източна Европа. Проблемът, разбира се, е, че в сегашната геополитическа обстановка много малко държави в региона са достатъчно безпристрастни, за да успеят да преодолеят разделението.

Доколкото изборът засяга Русия, кандидатите от Полша и балтийските държави не трябва да се състезават за поста. Същото важи и за повечето от останалите страни членки на ЕС, тьй като Путин все още е гневен заради санкциите, наложени от Брюксел. Антагонизмът е нож с две остриета. Кандидатурата на сръбския претендент - бившия външен министър Вук Йеремич, ще бъде отхвърлена от Вашингтон заради стратегическото партньорство на страната му с Русия и непризнаването на Косово.

Географията не е единственото съображение. Нов и мощен фактор в дебата е засилващото се мнение, че със седемдесетата годишнина на организацията през 2015 г. е крайно време жена да бъде избрана на най-високия пост, особено в момент, когато жените заемат централно място в глобалния дневен ред заради проблеми като сексуалното насилие, човешкото развитие и трафика на хора.

Както показа неотдавнашният подем на активизъм в Индия, женското движение в развитите и развиващите се страни е повече отвсякога мобилизирано и дейно. Натискът върху ООН да вземе този факт под внимание при избора на генерален секретар все повече ще расте.

Идеалното решение би било Съветът за сигурност да се обедини около една жена от Източна Европа.

Бокова има
реален опит

Може би единствената страна, която е в състояние да предложи такъв кандидат, е България - страна членка на НАТО и ЕС, която независимо от всичко поддържа добри отношения с Русия. Двете имена, които се налагат, са Ирина Бокова, настоящ генерален директор на ЮНЕСКО, и Кристалина Георгиева, бивш икономист от Световната банка и в момента европейски комисар. И двете са силни кандидатки, но Георгиева пое новия си пост като заместник-председател на комисията едва преди месец, а в Брюксел и Париж се говори, че няма да я пуснат да се състезава за високия пост в ООН. Бокова, която е получила образованието си в Русия и САЩ и има реален опит в ръководенето на агенция на ООН, е в много добра позиция.

Ако страните от Източна Европа не успеят да предложат подходяща жена кандидат, ще има огромен натиск да се разшири периметърът и да се търси в други части на света. В края на краищата резолюцията на общото събрание относно принципа на регионална ротация придаде достатъчна тежест на необходимостта от равенство между половете. Достатъчно способни дами със силно присъствие във външната политика чакат да видят как ще се развият нещата. Между тях са Хелън Кларк, администратор на Програмата на ООН за развитие, президентката на Чили Мишел Башле и външната министърка на Колумбия - Мария Анхела Олгин Куеляр.

Лондон подкрепя Източна Европа

Като постоянен член на Съвета за сигурност и с правото да подкрепи или отхвърли всеки кандидат Обединеното кралство играе съществена роля. Решението как да се използва това влияние ще бъде взето от новия министър-председател, който ще бъде избран пред май догодина. Лейбъристите биха предпочели да подкрепят жена от Източна Европа, защото вярват в европейската солидарност и равенството между половете. Торите ще бъдат склонни да направят същото, защото се нуждаят от европейски съюзници за предложеното от тях предоговаряне и защото имат проблем с доверието на жените избиратели. Това, което Ед Милибанд ще направи, ръководен от принципа, Дейвид Камерън ще направи от целесъобразност.

Най-интересният въпрос е какво ще се случи, ако няма жена кандидат от Източна Европа. Според Лондон назначаването на генерален секретар не по заслуги, а според „реда на региона" е най-маловажното съображение. Дали следващият генерален секретар ще бъде от Източна Европа, ще зависи изцяло от качествата на кандидатите. Все по-трудно става да се пренебрегнат настоятелните призиви жена да застане начело, и то с пълно право.

Автор: Дейвид Кларк - писател, политически и икономически анализатор, работил дълги години като съветник на бившия британски външен министър Робин Кук. Статията е публикувана в британското седмично списание за политика и култура New Statesman

Източник: "Преса"