/КРОСС/Иво Христов, a-specto.bg

„Реформите трябва да продължат" - това е клишето в следизборните декларации на молдовските политици, след като гражданите на бившата съветска република не успяха да решат основната геополитическа дилема пред страната: дали да обвърже бъдещето си с ЕС или с изграждания под руска егида Митнически съюз. Със своите 3.338 милиона жители и скромните 2 229 долара БНП на глава от населението годишно Молдова е сред най-бедните зони на Стария континант.

Според последните данни от преброяването на гласовете на парламентарните избори в неделя води проруската Социалистическа партия с близо 22%, следвана от проевропейската Либерално-демократическа партия с малко над 19%. Трета е друга проруска партия - Комунистическата, с 18%, а четвъртото и петото място си поделят две по-малки проевропейски формации: Демократическата партия с 16% и Либералната с 9%.

Макар да бяха признати за демократични, изборите бяха белязани от много скандали, най-вече този с фактическото лишаване от право на глас на 700 000 молдовски гастербайтери в Русия, за които бяха разкрити едва пет избирателни секции.

Молдова от години следва проевропейски курс. От април 2014г. в сила е безвизов режим между Кишинев и страните от ЕС. Страната подписа и договор за асоцииране с ЕС, който установява зона за свободна търговия между Молдова и съюза. Причините за помръкването на проевропейския ентусиазъм на обществото обаче са кризата в съседна Украйна и непреодолимата икономическа криза в страната. Гражданите на Молдова се опасяват, че ускорената интеграция в ЕС може да породи напрежение и дори война по украински сценарий. В някогашната съветска република няма проевропейски консенсус. От 1990г. населеното предимно с руснаци и украинци Приднестровие ползва фактическа независимост от централната власт в Кишинев, макар статутът му да не е международно признат. Пъстрата етническа карта на Молдова, в която живеят и 65 000 българи, минира обществото, в което ромъноезичното мнозинство гледа на Запад, но някои малцинствата /руснаци, гагаузи/ свързват надеждите си с Митническия съюз, а немалък брой граждани остават привързани към съветското минало.

Действието на споразумението за асоцииране с ЕС също способства за охлаждането на ентусиазма. Националната икономика не дава признаци на съживяване, зависи изцяло от руския газ и не намира пазари в Европа. Така например руското ембарго върху вноса на молдавско вино доказа крехкостта на Кишинев, неспособен да намери алтернатива на традиционния си пазар и да пробие на преситения европейски пазар.

Очаква се идните дни трите проевропейски партии да се опитат да съставят правителство. То ще трябва да решава структурни проблеми и да се опита да убеди съгражданите си в европейското бъдеще на Молдова, което горчивият украински прецедент и икономическата нестабилност поставят под въпрос.