/КРОСС/Политическата некоректност като параван за тъпота и липса на политическа визия

Ваня Григорова, Солидарва България

Съчинихме си речник на мръсните думи на прехода: демокрация, върховенство на закона, правова държава, социална държава... Не бързайте да ме опровергавате. По принцип тези термини следва да носят положителен заряд. Популистката употреба от политически словоблудци обаче ги превърна в зло. Много хора посочват като виновник за настоящото ни състояние демокрацията вместо върлото беззаконие на „невидимата ръка на пазара". Вероятно затова президентската пропагандна кампания се нарича „25 години свобода", не „25 години демокрация". PR-ите са го преценили.

Девалвацията обаче застига всеки термин, с който си лъскат обувките политическите ни същества. Особено тези с претенции да бъдат носители на нов морал, които в управление прибягват до безкрайно познати похвати. (Ако министър може да нарече цял етнос „популация", то „същества" им приляга напълно.) Та очаквам скоро гражданите вкупом да започнат да хулят свободата.

Върховенството на закона и правовата държава бяха взети на въоръжение от целия Реформаторски блок, начело с мрънкащото същество Радан Кънев. Една година техни симпатизанти поддакваха и аплодираха куража да се опълчат срещу олигархията, срещу силните на деня, несправедливостта. Същата правова държава безапелационно бе загърбена, когато част от реформаторите подеха предизборната си кампания на турски език. Отварям скоба - не коментирам дали трябва да се промени закона или не. Факт е, че в момента в Избирателния кодекс е записано: „Предизборната кампания се води на български език." Точка.

Традиции

Приказките за върховенство на закона ли доведоха до невиждан ръст на РБ на изборите тук и там? За по-малко от пет месеца хасковлии се събудиха правоверни реформатори. Хасково подкрепя бурно свободата на пазара и финансирането на частните училища... Или решаващ фактор са били синовете на местни олигарси, фиксирани на челни места в листите? Доста са „поработили" синовете за този резултат. Вероятно с помощта на местни лидери на мнение.

Впрочем не от сега старата десница се заиграва с такива „лидери". Илия Илиев от ДРОМ беше в коалиция с тях дълги години. Не им придирям. Човещинка. Един от видимите националисти - Ангел Джамбазки от ВМРО на европейските избори тази година получи немалко гласове в столичен квартал с преобладаващо циганско население. Та синкавите ли да не потъргуват?

Метаморфози

Обяснявам си защо назначеният за здравен министър Москов заяви, че спешна помощ ще се отзовава само след гаранции от страна на „лидери на мнение". Работи си с тях - познава ги. Дали е демократично сам да си набелязваш представители на някоя група граждани, без тя да ги е избрала? Няма проблем. Както стана дума по-горе, думите променят значенията си според нуждите. Сега сме демократи, след това расисти, утре марксисти... Защо пък не? Много днешни антикомунисти, са били ръководители на комсомола. Предлагането се насочва там, където има търсене и висока норма на печалба. Невидимата ръка на пазара.

Довчерашният моралист, реформатор и демократ Москов скоро се прояви като расист. Такъв е. Колкото и да го брани Радан Кънев. Последният не беше ли юрист? Да покаже обнародван списък на „лидерите на мнение". Правова държава.

Miscommunication?

Дучето и Гугутката също са лидери на мнение. Зрителите на стадиона към тях ли да се обръщат за съдействие, когато безчинстват агитки?

Правова държава е тази, в която работят институциите. Върховенство на закона се прилага чрез полиция и съд, не чрез „мешерета". Отговорността за опазване на здравето и живота на медицинскит служители не е на здравния, а на вътрешния министър. Както и за живота на всички останали граждани впрочем.

Нито кметовете, нито местните бабаити са шерифи, призвани да осигуряват ред. Разбира се, никой не настоява Москов да хване пистолет. Пък и за това, мисля, трябва да се минават някакви психотестове, та шансът за разрешение е нищожен.

Здравният министър трябва да може да комуникира с колегите си министри. Което очевидно не се получава. Аргументът, че тук съда и полицията не работят, е абсурден. Намесата на митичните цигански съдилища пък поставя допълнително разделение.

Добре би било министърът да се разходи извън жълтите павета и да установи къде има такова нещо като „мешере". Благодарение на управлението преди 89-та „спецификите" бяха заличени до голяма степен. След това се появиха едни организации, които много настояваха, че циганите са много различни от българите - други животни са и имат нужда от специфично образование (т.е. нямат нужда от такова), ползват специални похвати за прехрана (проституция, просия...) и пр. Сега е време да узаконим алтернативния съд. Който впрочем според анализи съществува на крайно ограничени места. Някой да е виждал мешере? Ще е интересно да сподели. Ама и да няма, Москов е реформатор - ще си създаде цигански съд и ще си преговаря с него. Колко му е.

МВР, прокуратура и съд - всички лостове са в реформаторските им ръце. Много е забавно, когато управляващи се опитват да лекуват една система алтернативно, преди да са започнали да работят нормално. Лакърдиите за алтернативни решения не са нищо повече от бягство от отговорност. А изказването на лицето Москов е признание за пълна безпомощност. И низък популизъм.

Здравнонеосигурените

Министърът обеща да резне и възможностите за болнична помощ за здравнонеосигурените. Внушението, че са само и изключително роми, беше ползвано максимално, за да се съкратят разходи. Отново аплодисменти от публиката.

Знаете ли, че според „Националната стратегия за интегриране на ромите" роми са както българските граждани в уязвимо социално-икономическо положение, които се самоопределят като роми, така и гражданите в сходна ситуация, независимо от начина на тяхното самоопределяне. С две думи - богатите цигани не са роми, бедните българи също са роми. Не бързайте да се възмущавате. Резултатите от театралната постановка на Москов показват, че множеството коментиращи правят същите интерпретации.

Разнесоха се викове: „Който не плаща, няма право на медицински услуги!" „Аз плащам, а те ползват!" „Искам лична сметка, за да си ползвам моите вноски!" Без да си дават сметка, че осигурителната система не е застрахователна. Голяма част от гласовитите бедняци дори не помислят колко нищожни вноски правят и че така бленуваните лични сметки ще им стигнат само за „добър ден" от здравен специалист. След това преминават в групата на ромите...

Картината

По данни на НАП към ноември 2013г., предоставени от финансовия министър в Народното събрание, броят на здравнонеосигурените е над 2 млн. души. Ако приемем, че всички са цигани, значи 29% от българското население са такива.

Опс, май не са. Поне звучи неприемливо. Затова да погледнем анализа на НАП. По данни на НСИ и ГРАО почти 1,2 млн. български граждани пребивават трайно в чужбина. Допуска се, че те са част от хората без здравни осигуровки. Макар по закон да трябва да пуснат декларация, която ги освобождава от такива. Груб анализ, но да приемем, че е така. Тоест тези хора не са ни грижа. Или се осигуряват там, или при посещенията си в България плащат здравните си осигуровки накуп и ползват евтино здравеопазване. Нечестно, но не незаконно.

Следващата група се състои от 130 хиляди, които не познават законодателството. Едни от тях са хората, които се грижат за деца, родители и пр. с над 90% инвалидност. Ако тези хора познаваха правата си, също щяха да бъдат осигурявани за сметка на бюджета. Спестяват ни го. Но със сигурност не спестяват на спешната помощ. Не спестяват и допълнителните тегоби за семейството си.

250 000 се допуска, че работят без трудов договор. Заплатата им е ниска, предпочитат доходи сега и веднага, вместо сигурност. Или заплатата им е висока и избират, когато им се наложи, да ползват частни медицински услуги. И те не са основна грижа. Поне не на Министерство на здравеопазването. Но на всички други министерства.

И идват тези почти половин милион, които не работят. Нито официално, нито неофициално. Трайно безработни, загубили надежда и устойчивост. Да мрат ли? Ако за тях не ни е грижа, е добре да знаем, че заболяваемостта от туберкулоза е три пъти по-висока у нас от средното в Европа. Та да ни е грижа за нас. Преди да започнем да плюем кръв.

Проблемите на системата

Да започнем оттам, че всеки син политик, който пристъпи прага на МЗ най-напред дължи покаяние, защото днешната свръхкорумпирана и унищожителна система на здравеопазването е дело на синьото правителство от 1998г.

По същество: макар парите за здраве да са доста под средното за ЕС, като процент от БВП се увеличават. Огромна част от тях обаче се източва.

Абсурдни клинични пътеки - оставаш в болница, дори вече да не се налага, просто защото пътеката е такава. От друга страна може да си тръгнеш болен от нещо друго, пътеката не я интересува цялостното ти състояние. Само това, за което си приет.
Лекари правят операции за здравни проблеми, които могат да се решат с по-леки интервенции. За да вземат повече пари от НЗОК.
Лекарствената политика е перото, през което изтича огромна част от бюджета. Случаите, в които касата плаща за едно лекарство 4-5 пъти по-скъпо, отколкото може да бъде намерено свободно в аптекарската мрежа, са многобройни. Има и предложения за корекции на тези злоупотреби. Пробвани са в други държави. Разбира се, тук може и да дадат дефекти, но засега изглеждат смислени. Желание трябва. И скъсване на политически връзки с доставчиците, които източват касата.
За тежките случаи неосигурени също има предложения за осигуряване на един преглед годишно, пълна кръвна картина и един преглед при специалист. Далеч под услугите за здравнонеосигурени, но все пак някакъв достъп до здравни услуги. За да не се стига до скъпи операции, хронифициране на заболяванията, лишаване от активен трудов и семеен живот. Загуба на здрави, работоспособни хора в тежката демографска криза.
Това може да се прави и от общините. В община Димитровград имат такива планове, но го наричат социална манипулационна.
Впрочем има възможност за болнично лечение на такива хора по ПМС 17 от 2007г. Поради незнание на медицинския персонал и поради тромава процедура по проверка на социалния статус обаче то дълго време не работеше. Сега „министърът" иска да отнеме и последната възможност за спасение на изпадналите от системата.

Политически некоректните

Проблемите с побои над лекари не са от вчера. И не са само от страна на „избралите да живеят като скотове". Но да подминем поредната реплика, която показва несъстоятелността на Москов. Една статия при поредния нездравен напън на Шарков (и този бил доктор) припомня множество случаи, при които агресия обхваща всеки нормален човек. Моля, това да не се приема като препоръка за нормално поведение. Има хиляди всеотдайни, истински лекари, въпреки мизерното заплащане и условия на работа. Респект към тях!
Точно сега обаче трябва да се напомнят и такива случаи. Животът не е черно-бял, отговорите не са едносрични.

Няма и дума за дефицитите на здравната система от страна на здравните реформатори. Липсата на визия за решаване на реалните проблеми пред здравеопазването се замени с популистки призиви. Москов се заигра и с политкоректността. Откога стана модерно тъпотиите да се прикриват зад етикет „политически некоректно"? Така РБ изтика циганите в ръцете на Местан. Даде възможност да се изстъпи като техен защитник представителят на най-голямата бизнес партия. Трагично.

Още по-трагични са гърчовете на набедените за либерали професионални бранители на демокрацията. Правя уточнение - имаше много симпатизанти на РБ, които горко се каеха, че са гласували за психично лабилен тип като Москов. Но не проявявам снизхождение към слепотата преди изборите. Москов не от вчера дава отклонения.
Вечни телевизионни лица - социолози, политолози и пр. десни морализатори обаче застанаха твърдо зад ксенофобските му прояви. Не като ЕС зад България по казуса Южен поток. По-твърдо.
Протестъри обясняват, че Москов искал да каже ДРУГО. Реформатори подменят темата за расистките му изстъпления с лакърдии в традиционните им медии.

Други пък изпаднаха в невиждана еуфория - „Браво! Давайте в същия дух!", „Адмирации!!! Успех Докторе!", „Най-красивият, най-смелият, най-умният министър на сегашното правителство!" Стената на Петър Москов Politician прелива от дързост и красота. Kleta Maika Bulgaria намери своя изразител и пристан.