/КРОСС/ Системата за мониторинг на корупцията регистрира най-високите равнища на участие на българското население в корупционни сделки за последните 15 години. През последната година в страната са реализирани средно около 158 хиляди корупционни сделки на месец, сочи Докладът за оценка на корупцията: антикорупционни политики срещу завладяването на държавата на Центъра за изследване на демокрацията.

Докладът беше представен и обсъден по време на Единадесетия обществено-политически форум за противодействие на корупцията, организиран от ЦИД.

Докладът е подготвен в рамките на Инициативата за развитие и почтеност в Югоизточна Европа (SELDI), която обхваща девет страни от региона: България, Хърватия, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора, Сърбия и Турция. Представените заключения и препоръки са основани на данните на Системата за мониторинг на корупцията на Центъра за изследване на демокрацията.

В доклада се правят четири основни извода:

• Повечето корупционни сделки се извършват по инициатива на държавната администрация, чиито служители упражняват корупционен натиск върху гражданите, на които се налага да използват административните им услуги. Податливостта на корупция на гражданите през 2014 г. е на равнище, сходно на наблюдаваното през 1999 г., въпреки покачващата се нетърпимост към корупционното поведение. Фактът, че повечето български граждани не приемат корупцията, но въпреки това са склонни да участват в нея, показва наличието на структурен проблем на управлението в българското общество: корупцията се превръща в допълнителна цена за ползване на административни услуги. В бизнес сектора ефективността на корупцията като метод за разрешаване на проблеми се повишава през 2014 г. Повечето фирми нямат доверие на публичните институции и не смятат, че получават равноправно третиране в съда. Подобно отношение изглежда основателно на фона на сериозните разхищения, които се наблюдават на всички равнища на управление и в ключови сектори с преобладаваща държавна собственост, като енергетиката, в следствие на които държавният дълг нарасна през последните години с близо 10 процентни пункта, а в общественото пространство ежедневно се появява информация за злоупотреби при обществените поръчки.

• Поради твърде високите равнища на участие на българското население в корупционни сделки наказателно-правните инструменти за противодействие са неефективни. Първо, защото мащабът на проблема надхвърля капацитета на органите на наказателното правораздаване. Второ, защото правоприлагащите органи са превзети от частни икономически и политически интереси, които осуетяват и делегитимират действията им, особено по отношение противодействието на корупцията по високите етажи на властта.

• През 2014 г. българското общество стана свидетел и на проявления на политическа корупция в застрашителен мащаб. Възходът и падението на Корпоративна търговска банка недвусмислено демонстрираха, че завладяването на държавата от частни интереси е достигнало дори до най-силните правоприлагащи органи като Прокуратурата, финансовото разузнаване и БНБ. Сагата „Южен поток" от своя страна разкри колко високо е достигнала корупцията в държавните институции, предвид това, че интересите на трети страни (като Русия) успяха да диктуват условия на българския парламент и българското правителство за сметка на българските и европейските интереси.

• Повишаването на административната и политическата корупция през 2014 г. става на фона на продължаващата неспособност на Висшия съдебен съвет да посрещне предизвикателството да гарантира, че прокуратурата и съдът се борят успешно с корупцията и завладяването на държавата. Структурата на съдебната система все още не дава гаранции за бързо, справедливо и прозрачно прилагане на закона. Все още не е постигнато адекватно натоварване на съдилищата и прокуратурата; това създава възможности за забавяне на делата и повишава корупционните рискове. Неразрешен остава въпросът и за неутрализирането на политическите и други влияния в работата, подбора и назначаването на служителите в съдебната система.
Оценките на Системата за мониторинг на корупцията (СМК) за разпространението на корупцията (Фигура 1) значително надвишават наличните официални данни за броя на разследваните, обвинени и осъдени за корупция лица. Стойностите на основните показатели за реалната корупция - участие в корупционни сделки и корупционен натиск - са показателни за наличието на сериозен проблем, тъй като е налице разлика в мащаба на статистиката за престъпленията и диагностичните данни на СМК: докато статистиката за престъпленията сочи, че правоприлагащите органи са в състояние да обработят няколкостотин случая годишно, реалното разпространение на корупционни сделки през годините варира между 9% и 29% от пълнолетните граждани на страната (т.e. стотици хиляди случаи). Тази пропаст между равнището на корупция и капацитета за противодействие водят до следните важни заключения за политиката:

• Участието в корупционни сделки е масово явление в България. Разпространението на корупцията е сравнимо с общия брой на пострадалите от престъпления в страната, регистрирани от статистиката за престъпността и виктимизационните изследвания.

• Очевидно е, че предвид мащаба на разпространение на корупцията, не е възможно ефективно да се противодейства на корупцията само/предимно чрез наказателноправни мерки.

През периода 1999-2014 г. съпротивата на корупционния натиск слабо е нараснала. Това се дължи едновременно на противодействието на корупцията от страна на гражданското общество и на въвеждането на допълнителни мерки за контрол и прозрачност в администрацията. Напредъкът в това отношение обаче е неравномерен и недостатъчен. Анализът на индикаторите за реалната корупция на микроравнище показва, че факторите, предопределящи участието на гражданите в корупционни сделки, трябва да се търсят в непосредствения контакт между служителите и клиентите на държавните ведомства. Когато държавни служители настояват гражданите да им дадат подкуп или подарък, или да им направят услуга, средно между 50% и 70% от тях се съгласяват и стават страна по корупционна сделка.

Оценките за равнището на корумпираност на българското общество се затвърждават през периода 2001-2014 г. Корупцията се превръща в допълнителна цена на административните услуги. През 2014 г. практически всички българи (94%) смятат за вероятен корупционния натиск от страна на различните ведомства. Това е предпоставка за затвърждаване на моделите на корупционно поведение и обяснява тяхната неподатливост на мерките за противодействие.

Макар да са налице разлики в подредбата, корупционната репутация на отделните групи държавни служители не се е променила значително през периода 2001 - 2014 г. През 2014 г. за най-корумпирани са смятани представителите на законодателната власт, политическата класа и представителите на изпълнителната власт с големи правомощия. Трябва да се отбележи, че корупционната репутация на смятаните за най-корумпирани служители се е влошила още повече. Само репутацията на митническите служители се е подобрила в незначителна степен.

Енергийният сектор - един нелиберализиран пазар с няколко големи приватизирани монополни електроразпределителни дружества, може да служи за пример на висок риск от политическа корупция в България. В сектора има сериозни икономически интереси, силни политически лобита и значителни финансови ресурси. Около една четвърт от договорите за обществени поръчки са свързани с енергийния сектор, което го прави един от най-големите разпоредители с пари на данъкоплатците. Примерите за лошо управление са много, но трябва да се отбележат няколко важни прояви на корупционен риск от последните три години:

• Изнесените данни от 41-ото Народно събрание относно сериозни нарушения в сектор „Енергетика", включително и в процедурите по изграждането на АЕЦ „Белене", останаха без никакви последствия. Разгласените арести на длъжностни лица, които са взели участие в проекта, повдигат съмнения, че тези мерки са селективни и политически мотивирани, тъй като липсва информация за редовно движение по разследванията.

• Непрозрачният модел на взимане на решения в случая АЕЦ „Белене" продължава при проекта за газопровод „Южен поток". Всеки от тези проекти е съизмерим по големина с общата годишна стойност на националните обществени поръчки в България. И въпреки това, и двата проекта са разработени без ясна стратегическа рамка и без анализ на разходите и ползите. В условията на увеличаващи се икономически и политически рискове, български министри и депутати, свързани с проекта „Южен поток", направиха всичко възможно, за да осигурят начини той да стане необратим, като задължат бюджета на държавната енергетика с още 1 млрд. лв. Това се случва на фона на продължаващото увеличение на задлъжнялостта на държавните енергийни компании и на енергийната бедност на българските домакинства. Задълженията на Националната електрическа компания надхвърлиха 3,5 млрд. лв. и цената на електроенергията беше повишена с още 10%. Булгаргаз, Булгратрансгаз и топлофикациите в големите градове останаха с десетки милиони блокирани средства в КТБ, натрупаха допълнителни задължения, които ще трябва да бъдат покрити отново от потребителите и/или данъкоплатците, за да се осигури достатъчно газ и доставки на отопление.

• Държавните предприятия в електроенергийния сектор продължават да трупат дългове, тъй като са притиснати от политически мотивираното замразяване на цените и от гарантираните от държавата печалби и субсидии в частния сектор. Честите промени в най-високото равнище на управление на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), както и честите промени в модела на енергийно ценообразуване в последните години, създадоха възможности за незаконен достъп до регулаторни решения и за двустранен корупционен натиск между бизнес сектора и регулатора.

• Редовни проверки от страна на НАП през последните три години показват, че делът на нелегалния пазар на горива не е намалял, въпреки мерките за контрол върху търговията на дребно, което показва наличието на по-сериозни структурни проблеми нагоре по веригата на добавената стойност.

• Повече от половината от търговете за обществени поръчки в сектор „Енергетика" се осъществяват чрез затворени процедури. След като бъдат одитирани се установява, че повечето от тях съдържат нередности и други злоупотреби. Най-големите енергийни проекти (например АЕЦ „Белене", ВЕЦ „Цанков камък", както и рехабилитацията на мощности) могат да служат като пример за злоупотреба с механизмите за възлагане на обществени поръчки. В допълнение, предходни анализи на Центъра за изследване на демокрацията върху управлението на ключови енергийни проекти (АЕЦ „Белене", ВЕЦ „Цанков камък", ТЕЦ „Марица Изток 2", „Топлофикация София" и т.н.), разкри пълно незачитане дори на елементарни правила за добро управление, което води до главоломно нарастване на разходите по проектите.

Основен инструмент на антикорупционната политика в България е Интегрираната стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, приета през 2009 г. Анализът на Центъра за изследване на демокрацията показва, че поради нестабилната политическа среда, липсата на координация и забавеното прилагане, публикуването на плановете за действие към Стратегията до момента е спорадично - на централно ниво такива съществуват за периодите юли 2011 г. - юли 2012 г., август-декември 2012 г., както и за октомври - ноември 2013 г. След приемането на Стратегията (2009 г.), не са обявявани антикорупционни мерки за продължителен период от време, без да има конкретно обяснение за това. Борбата с корупцията на високите равнища на държавната власт не е обособена конкретно в плановете за действие и докладите за изпълнение. Липсата на резултати във връзка с корупцията на високите нива остава главна пречка за българските граждани да вярват в наличието на сериозни мерки срещу корупцията. Като пример може да се даде конфликтът на интереси и разкриването на активи, които са във фокуса и на първия Доклад на ЕС за борба с корупцията (2014 г.).

Равнището на корупция в България е високо дори на фона на страните от Югоизточна Европа, които не са членове на ЕС. Корупцията е широко разпространено явление в Югоизточна Европа. Дори в Турция и в Хърватия, където равнището на административната корупция е най-ниското в региона, около 8-9% от населението съобщават, че през последната година са давали подкуп. Подобни равнища на корупция далеч надхвърлят средните, регистрирани в Европейския съюз. Тези данни показват, че административната корупция е масово явление и не може да се сведе до разглеждането на единични случаи на корумпирани длъжностни лица и тяхното преследване единствено чрез инструментите на наказателното правосъдие.