/КРОСС/Предстои да видим как КАТ ще напусне удобното си битие и ще се превърне не в гавазин на движението, а в наш асистент.

Предстои да видим как КАТ ще напусне удобното си битие и ще се превърне не в гавазин на движението, а в наш асистент. В съветник, в помощник. А ние, бившите потърпевши, ще се превърнем в сътрудници. Така ще се прегърнем, че, като се събудим, ще установим колко много сме сънували.

Засега КАТ не дава заявки за смяна на статуквото, дава само интервюта. Поредните началници, сменяни по обективно-субективни критерии, обясняват как службата ще се промени, как ще се усъвършенства, как ще въведе нови контролиращи, регистриращи и наказателни средства. Никой не забива в същността на проблема: не изразните средства, а философията и поведението на КАТ трябва да се променят. Генерално. За да влязат в същността на демократичното разбиране за контрол и по-сносен трафик в града и магистралите.
Тъй като няма заявка за деконструкция на досегашното поведение, а се третират някакви правно-технически прийоми, съмненията за промяна в предназначението на КАТ остават. Както остават хилядите примери за корупция, за пълнене на джобове с парички, за подкупи от всякакво естество. Клипът с онзи шкембелия, който взе 20 лв. от един шофьор, взриви мрежите, стресна новото ръководство на МВР, предизвика записи на проверките и други документиращи действия. Хубаво. Въздъхнахме. Но това е само поредна интервенция в болното тяло. Не се въвежда нова оздравителна програма. Нова концепция.
Защо - и докога? - КАТ ще се чувства и ще работи като наказателен отряд? Като институция със законово дефинирани санкции. Докога всяка среща с негови служители ще изприщва водачите. Защото по волята на проверяващия и най-свестният шофьор може да бъде цапардосан. С акт за изгоряла крушка в десния фар например. Ние сме във властта и благоволението на субекта. Нашите диалози с тези униформени горгони са неравностойни. Дори да козируват и да се представят, платените от нас контрольори ни унизяват. Малко или много, видимо или по-видимо. Не само интонационно.
Това, че ми говорят на диалект или на „ти", е най-малката беда. Голямата е, че ме поставят в зависимост. В състояние на виновност. Така унижението придобива стотици нюанси. Кво праим сега? Еми праим далавера, кво! Или започвам да се правя на идиот, или отварям уста. Започваме да се надиграваме, да се надхитряваме, взаимно се насочваме към мирно спазарен изход. Ние в крайна сметка не обслужваме трафика, не обслужваме благородните цели на КАТ, ние обслужваме субективизма, както и взаимния си интерес. Обикновено печели институцията. Ние оставаме с пръст в устата. Или някъде там, на друго място.
КАТ винаги излиза от нашата среща с усещането, че ни е поставил на място. Че е оправдан и обезвъзмезден. Защото това е част от философията му. От тоталитарната му природа. От двайсет и петгодишната му непригодност към демокрацията. Ако тази дума има някакво значение.
Да започнем с това достатъчно изчерпателен ли е Законът за движение по пътищата. Как той ни защитава? Как обезпечава стотиците казуси? Докога ще изработва вратички в собственото си поле и докога ще бъде коригиран. До такава степен променян, допълван, осмислян/обезсмислян, че съм готов на дискусионно предаване. От потърпевши на трафика, най-вече таксиметрови шофьори, съм формирал десет въпроса. Нека поканим в телевизионно студио тримата големи спецове на КАТ (сега или от близкото минало). Ще им задам тези въпроси и ще получим, уверявам ви, трийсет различни отговора, тълкувания, правни нюанси. А как да решава казуса онзи на пътя?
Докога ще се съмняваме в правоверността на хилядите актове, законни/незаконни записи, хвърчащи и стационарни камери, сбъркани дрегери, повредени скоростомери, елементарно непознаване на задължителните при съставяне на акт компоненти? В крайна сметка „паяците" законни ли са? Защо КАТ обслужва тази далавера? А е далавера, Бога ми! Тепърва ще узнаваме, че „паяците" пият, за да хранят партийни каси.
Нито един началник на КАТ-София не пожела да облекчи паркирането край печално износената като съдържание и вид сграда до „Драган Цанков". Нито един началник на КАТ не разчисти близкото пространство от колчета, кашпи, дупки, за да се отворят десетки паркоместа. Нещо по-безотговорно. Големият паркинг зад залата стои празен. Дясната лента на „Лъчезар Станчев" бе забранена за паркиране. Защо? В модерните мегаполиси, ако една държавна служба не ми е осигурила място, службата плаща паркирането ми.
Да ожали човек служителките в талашитения дворец на столичния КАТ. Двайсет и пет години не се намери нито място, нито воля, нито ресурс за нова сграда. На чиновничките и част от администрацията, която не виждаме на гишетата, всеки министър трябва още с встъпването си в длъжност да им увеличава заплатите. За укрепване на здравето. Най-вече за железните им нерви - поклон!
Защо катаджиите трябва да носят оръжие? Защо трябва да са полицаи? Сегашното статукво на въоръжени служители усилва/укрепва самочувствието им, на практика ненаказуемостта им, понеже актовете се присрещат в съда от други юридически служби. За които, впрочем, плащаме пак от джоба си. Оръжието дава не само самочувствие. То осмисля поведението на винаги правия. На винаги неоспоримия. Пистолетът предполага онова унижение, което се явява при всяка, дори и невинна проверка. Пистолетът внушава стрес.

Отнема ти правата. Отнема ти вярата, че животът е лъхнат от демокрация. Каквато и да е тя.

В десетки страни по света контрольорите не са въоръжени. Те са униформени, с палки, с модерни комуникационни джаджи. Имат мрежа, специални връзки, мотори, кабинки. Имат самочувствие и без пистолет. Колко струва на бюджета ни оръжието на служителите на КАТ? Не че има официален отговор. Това, видите ли, се оказа държавна тайна с дълбоко съдържание. Не трябва да си запознат с наряда, с вътрешните разпоредби, с практическите изисквания, за да разбереш, че струва милиони.

При инцидент невъоръжените контрольори в модерните държави подават сигнал в съответната секретна мрежа, полицията пристига на минутата или на втората, гонката продължават специалистите по гонки. Ако трябва да се гонят престъпниците, катаджиите само гледат облаците от газта на летящите чинии. Тоест не участват.
Докога нашите майстори на движението няма да разполагат с база данни? Къде отиде не толкоз старата идея да се въоръжат с машинки и с едно бутонче да научат аз какъв шофьор съм. Имам ли нарушения? Съвестен ли съм, или съм джигит? Май тази информация им се оказа трудна. Не, излишна. Така всички сме в кюпа. Така е удобно да ни обиждат, защото анонимността е първата врата на унижението.

Димитър Шумналиев, "Труд"

Снимка: Булфото