/КРОСС/ 82% от прокурорите в България смятат, че прокуратурата не работи добре и се нуждае от реформи. Това показват данните от национално представително изследване  сред прокурори от районни, окръжни и апелативни прокуратури, съобщиха от Български институт за правни инициативи (БИП), по чиято инициатива е проведено изследването. 

В същото време, оценките на участниците в проучването за промените през последната година и половина, са поляризирани. Около една трета от интервюираните (31%) смятат, че от началото на мандата на новия главен прокурор Сотир Цацаров са налице значими промени към по-добре, а 40% приемат, че промените, които се случват са с малък обхват и все още липсват значими реформи. Около 23% от интервюираните смятат, че има влошаване. По-критични са прокурорите от районните прокуратури, докато сред колегите им в по-горна инстанция преобладават положителните оценки.

"Тази картина показва категоричното съгласие за нуждата от всеобхватни и осезателни реформи в работата на прокуратурата", коментират в анализ на данните от БИП.

Проблемите

Сред ключовите проблеми в прокуратурата са натоварването на прокурорите с 3 несвойствени дейности (писане на справки за хода и статуса на преписките по ключови дела, обобщения на статистическа и друга аналитична информация и пр.), твърде формализиран процес, формално атестиране, некачествено събрани доказателства от разследващите полицаи, липса на ясни и прозрачни механизми за израстване в йерархията, некачествен законодателен процес и чести промени в законодателството.

Според 83% от прокурорите атестирането не успява да даде реална и справедлива оценка за тяхната работа - една четвърт от прокурорите са категорично на това мнение (25%), а други 57% се концентрират в позицията „по-скоро не". Формалното атестиране попада сред водещите проблеми в работата на прокуратурата (посочено от 50% от интервюираните, което го нарежда на трето място в йерархията на проблемите в прокуратурата - след натовареността с неспецифични дейности и формализирания процес). Общо 40% се оплакват, че не са коректно оценени (11% категорично не" и 29% „по-скоро не"), докато 37% отговарят „по-скоро да" и едва 14% -„категорично да").

Усещането на прокурорите е, че в системата не са създадени надеждни условия в йерархията да израстват хора само на база на личните им и професионални качества. 

Още по-критични са мненията относно конкурсите за повишаване на магистрати в рамките на съдебната система. 

Подобно на конкурсите за повишаване, конкурсите за избор на административни ръководители също се ползват със слабо доверие - съотношението на положителни към отрицателни мнения е 47:53%. Цялостните оценки за процеса на назначаване на административни ръководители показват, че процесът на кариерно израстване не се оценява положително, а е по-скоро натоварен с негативи и недоверие. Над две трети от прокурорите смятат, че в йерархията на прокуратурата не израстват хората с най-добри морални и професионални качества. Едва една четвърт (24%) са на обратното мнение.

Изследването ясно показва, че в оценките на прокурорите доминира мнението, че дисциплинарните наказания не се прилагат еднакво и създават условия за пропускливост в системата. При едни и същи казуси, за едно и също деяние, в някои случаи има наложено наказание, а в други не. На това мнение са над две трети от прокурорите, като в по-висока степен от средното отчитане отново се наблюдава в районните прокуратури. 16% от интервюираните прокурори смятат, че дисциплинарните наказания се използват като метод за тенденциозно наказване на определени прокурори, а не за подобряване на процеса на правораздаване. Тази, заедно с останалите характеристики на средата, създава едно устойчиво мнение за липса на справедливост, обективност и равно третиране на самите прокурори и се отразяват на усещането за независимост на отделния прокурор.

Случайното разпределение
Въпреки опитите за изграждане на строга система за разпределяне на делата, все още в част от случаите преписките биват разпределяни без да бъде спазен принципът за случайно разпределение на делата, а понякога прокурорите получават устни указания от висшестоящи прокурори по конкретни дела.

Според 41% от анкетираните в тяхната прокуратура има случаи, при които не е бил спазен принципът за случайното разпределение. Според 24% причините са свързани със специализацията на отделните прокурори, други 17 на сто не намират убедително обяснение за тези практики. Според 12% от прокурорите има и случаи по решение на висшестоящ прокурор, едно дело да бъде „взето" от наблюдаващия прокурор и да бъде разпределено на друг прокурор.

Подложени ли са на натиск прокурорите

Натискът към прокурорите идва както от горе по йерархията, така и отвън - от влиятелни политически и икономически кръгове, сочат  данните.
Сред най-честите форми на неетично и корупционно поведение, прокурорите посочват йерархичен натиск и злоупотреба с власт от страна на административни ръководители, избирателно използване на възможностите за самосезиране, поддаване на натиск от влиятелни политически и икономически фактори и др. Делът на посочилите всяка от тези форми на неетично или корупционно поведение варира, но трябва да отбележим, че посочилите ги, макар и с различна честота, достигат над две трети от интервюираните.

Механизмът за сътрудничество и проверка на ЕК

Според 48% от прокурорите Механизмът за сътрудничество и проверка на Европейската комисия трябва да продължи.  Според 27% от прокурорите Механизмът е важен инструмент за постигане на промяна, но ефектът му може да бъде подобрен ако се правят по-точни констатации и препоръки, а 26% са на мнение, че само чрез натиск от страна на ЕК съдебната система и в частност прокуратурата могат да постигнат някакви позитивни промени. Има и критици на докладите по линия на Механизма за сътрудничество и проверка и техните аргументи са в прекалено общите и политически послания, които според тях не показват познаване на реалностите в българската съдебна система и прокуратура. На това мнение са общо 47% от интервюираните, съобщава clubz.bg. 

Настоящото проучване е част от по-мащабното изследване „Индекс на реформата в прокуратурата в България 2013" и е изготвено със съдействието на Фондация „Америка за България". Всички констатации, изводи и препоръки са изцяло на екипа на БИПИ и не обвързват по никакъв начин Фондация „Америка за България". То е проведено от "Глобал Метрикс" по поръчка на Български институт за правни инициативи. Направени са 450 структруни интервюта с прокурори и количественото изследване е представително за прокурорите в България. Качественото изследване е под формата на 45 дълбочинни интервюта отново с представители на съсловието.