1,5 милиона българи продължават да живеят в бедност
Секция: БЪЛГАРИЯ
16 Декември 2014 08:05
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
1,5 милиона българи продължават да живеят в бедност

/КРОСС/ Макар и с леко намаление, делът на хората, които живеят в бедност и през 2013 г. остава голям - 21% от населението или 1.527 млн. българи, което е с 0.2 процентни пункта по-малко спрямо 2012 г. Всички тези хора са живели под линията на бедност, която през 2013 г. e била 285.92 лв. средномесечно на човек от домакинство. Това е с около 6.20 лв. повече спрямо 2012 г. Данните са от последното изследване на националната статистика.

Един от основния фактор за попадане в тази група е дали хората имат работа или не. От най-бедните, 47.6% са безработни, а близо 26 на сто - пенсионери. Работещите бедни намаляват през 2013 г. с 0.2 пункта до 7.2 на сто. Образованието също влияе сериозно на заетостта, показват данните. Така например за хората, които са с оновно или по-ниско образование рискът от бедност е 20 пъти по-висок в сравнение с тези с дипломи. Едва 1.5% от хората с висше образование живеят под прага на бедност докато при хората с основно делът им достига до 30.2%. Делът на работещите бедни със средно образование е 5%.

Според вида на домакинството, данните показват, че най-трудно е на семействата с три и повече деца. Рискът от бедност при тях е 68%, което е увеличение със 7 пункта спрямо 2012 г. В домакинствата, в които има трима или повече възрастни и такива над 65 г. делът на най-бедните е 10.7%. Ефектът от социалните помощи се вижда ясно в статистиката. Данните за 2013 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат тези от социални и семейни помощи например, равнището на бедност ще нарасне от 21 до 26.7 на сто, или с 5.7 процентни пункта. Ако се изключат и пенсиите, бедността би нараснала до 41.8 на сто, или с 20.8 процентни пункта.

През 2013 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Пазарджик и Кърджали - съответно 185 и 189 лв., а най-високата - в област София (448 лв.), следвана от област Перник (388 лв.). Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 31.6%, Видин - 31.2%, и Пазарджик 30.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Смолян - 14.1%, Кюстендил - 14.6%, и Разград - 14.7%.

Данните показват, че 66.3 от домакинствата не могат да си позволят почивка, а почти същият е делът на хората, които не могат да посрещнат неочаквани разходи като ремонт на колата, нов хладилник или внезапно заболяване. Половината домакинства не могат да си позволят месо през ден, а 45 на сто се ограничават при отоплението на домовете си.