/КРОСС/Френският културен институт и Центърът за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов" организират дебат под надслов „Дипломатическите архиви говорят: Ромен Гари - дипломат и европеец".

Събитието е днес от 17.30 часа в зала „Славейков", пл.Славейков 3. Входът е свободен.

„Как изглежда европейското призвание на Ромен Гари през прочита на дипломатическите архиви на френското Външно министерство и през спомените на българи, общували с него в тези години?

Отговори на този въпрос ще дадат Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан, посланик на Франция в България, Райна Карчева, проф. Елена Михайловска, Фабрис Лара, директор на Центъра за административни изследвания в ENA".

Ромен Гари (псевдоним на Роман Кацев) е френски писател от руско-еврейски произход, литературен мистификатор, кинорежисьор, военен и дипломат. Той е единственият двукратен лауреат на престижната литературна награда „Гонкур": веднъж 1956 г. под вече утвърдения си псевдоним Ромен Гари и втори път, през 1975 г., като Емил Ажар.

Ромен Гари е бил особено близък с опозиционера Никола Петков. Двамата са били приятели, разказа пред БНР изследователката на творчеството и живота му Райна Карчева.

"Идва в България в края на декември 1946 година. Той е дипломат и в никакъв случай не е дипломат като другите. Той е втори секретар, говори руски, общува свободно с българите, следи българската преса, преди всичко - опозиционната и любимото му място за срещи и в София е Юнион Клуб, където се вижда, запознава и общува с представителите на все още съществуващата опозиция...", разказва проучвателката.

Тази година отбелязахме сто години от рождението на писателя с многобройни лица.
Гари е имал хиляда живота, без да се брои онзи, който си измисля в своето творчество. Наелектризиращо и чудновато творчество, подписано с множество имена: Ромен Гари, Емил Ажар, Фоско Синибалди, Шатан Богат.

Роман Кацев е роден на 8 май 1914 г. във Вилно (днес Вилнюс), в Литва, от родители евреи. Майка му Мина го обожава. Той едва познава баща си, заминал да живее с друга. През 1928 г. пристига в Ница, където Мина ще управлява малък семеен пансион. Матура в Ница и Юридическия факултет в Париж. Натурализиран французин през 1935 г. През 1940-а като картечар на самолет отива в Англия и свободните Френски военновъздушни сили. Военен кръст, Кръст на Освобождението. През 1945 г. се жени за английската писателка и журналистка Лесли Бланш, първи стъпки в дипломацията. Секретар на посланика в София, след това в Берн, пресаташе в ООН в Ню Йорк. Консул в Лос Анджелис, където среща американската актриса Джийн Сибърг, която ще стане втората му жена. По онова време той публикува "Европейско възпитание" и "Корените на небето" (наградата "Гонкур" за 1956 г.). Съсценарист на "Най-дългият ден", той заснема два филма - "Птиците идват да умрат в Перу" и Kill. Автор на "Обещанието на зората", "Бяло куче", "Нощта ще бъде спокойна", "Голям гальовник", "Животът пред теб" ("Гонкур" през 1975 г.), "Терзанията на цар Соломон" и на посмъртно издадената книга "Животът и смъртта на Емил Ажар", публикувана след самоубийството му на 2 декември 1980 година.