Българите по-подслушвани от американците
Секция: БЪЛГАРИЯ
18 Декември 2014 18:51
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Българите по-подслушвани от американците

София /КРОСС/ Разминаване в данните за броя на подслушваните лица у нас отчетоха от Фондация „14-и януари". Неправителствената организация представи данни и подробен анализ за употребата на СРС и достъпа до трафични данни за периода 2010-2013 г. Една от основните цели на изследването е била именно резултатите от него да бъдат сравнени със статистиката, която Народното събрание получава от Висшия съдебен съвет (ВСС).
Константин Павлов - Комитата, специалист в изследванията на цифровата сигурност, представи целите на 4-годишния мониторинг (2010-2014 г.).
"Решихме да зададем въпрос на всички съдилища за статистиката, която те пазят за разрешенията за използване на трафични данни и СРС в България", коментира Павлов. Целта на проучването е била да се види има ли разлика в системната практика на съдилищата, какво е количественото разпределение на разрешенията за СРС. Фондация "14-и януари" се е заела с изследване на самата практика по предоставяне на информация по въпроса за СРС, за да добие представа за добрите и лошите практики в областта.
В периода 2010 - 2013 г. от фондацията са поискали информация от 141 съдилища - 28 от тях окръжни и 113 районни.
При окръжните съдилища - 19 са предоставили данни, 2 са отказали, а 7 изобщо не са отговорили. Сред районните съдилища - 82 са предоставили информация, 5 са отказали, а 26 са "отсвирили" изследването.
Асен Генов от фондация "14-и януари" представи подробна статистика за процеса по искане, разрешаване и прилагане на СРС. През 2013 г. на 100 000 души за 113 е разрешено подслушване. През 2012 г. броят им е бил 146, за 2011 г. - 188, а през 2010 г. - 219.
Достъп до трафични данни през 2013 г. са разрешени за 213 на 100 000 души. Предходната година броят им е бил по-малък -123, 2011 г. - 212, а през 2010 г. - 298. Трафичните данни позволяват ние да бъдем проследявани буквално къде сме по всяко време от денонощието.
Статистиката показва, че сме много близо до Русия по навлизане в личното пространство и със стотици пъти по-зле от САЩ (на глава от населението и сравнявайки официалните данни). Любопитно е, че за една година в България са подслушвани повече хора, отколкото в САЩ за 10 години. За 2013 в България обект на СРС са били 3680 души, докато в Америка за целия период 2004-2013 г. - 1089 души. От фондацията уточниха, че са направили всичко възможно да се доберат до информация и за руската страна, но такава е трудно да се открие.
Фондацията представи и статистика за ефективността на подслушването и достъпа до трафични данни. От 8 189 разрешения за подслушване само 567 са влезли в съда. При 17 298 случая на използване на трафични данни доказателства са извлечени само от 10 и те са влезли в съда.
От фондацията отчитат и спорен момент при издаването на разрушения за продължения на СРС. Законът дава срок, през който да бъде използвано СРС, след като вече е дадено разрешения. След като този срок изтече обаче, може да се отиде с молба в съда и да се поиска удължаване на срока. Наказателните съдии и юристи в сферата казват, че качествено се говори за ново разрешение за СРС. Този въпрос има значение при формиране на броя СРС-та.
Данните сочат за разминаване с информацията, която се подава в Народното събрание от ВСС. Примерът е със съдия Владимира Янева, председател на СГС, която е подписала писмо, в което броят на лицата, които са били подслушвани за 2013 г. е 2159 лица. Докладът до парламентарната комисия, който е изпратен от ВСС, обаче посочва 1557 подслушвани лица. Тоест за 602 души Парламентът не е получил информация от ВСС, че са обект на подслушване.
Попитан как може да се разбере дали например ни подслушват по телефона, Константин Павлов обясни, че технологично няма такъв начин, освен с много сериозни връзки в съответния телефонен оператор.
Служителите в телекома знаят кой е подслушван и кой не, стана ясно от думите му. От друга страна, той предупреди, че "Фейсбук" чатът е един от най-малко защитените чатове. Въпреки това, другият представител от фондацията препоръча потребителите в социалната мрежа да ползват допълнителната защита чрез цифров код, който при влизане се изпраща и на мобилния ни телефон, съобщава news.bg